19 Септември 2019четвъртък04:19 ч.

На фокус

Да възтържествува справедливостта, та ако ще светът да загине

Fiat iustitia, et pereat mundus!

/ брой: 191

автор:Велко Вълканов

visibility 2114

    Случаят с предадения на Турция гражданин Абдуллах Бююк започва да отзвучава. По всяка вероятност скоро ще го и забравим. Такава е човешката памет: не иска да задържа в себе си спомена за злото, доколкото споменът за злото понякога е по-мъчителен от самото зло. Мисля си, че човечеството се е спасило, тъкмо защото притежава способността да забравя. Невъзможно е наистина да поддържаме непрекъснато в съзнанието си мъчителни за нас състояния. Накрая човек ще и полудее.  
    Спомням си откъс от повестта на Албер Камю "Пропадането". Загубил човекът дъщеря си и потънал в безутешна  скръб. За да се утеши, отишъл на риболов. И представете си, възклицава Камю: утешил се! Една проста риба го извадила от безнадеждното, както изглеждало, състояние, в което го хвърлила смъртта на дъщеря му.   Когато моите родители починаха, мислех, че никога вече няма да мога да се усмихвам. Но минаха дни, седмици, месеци и аз започнах да се усмихвам, а понякога дори, колкото и да е странно, да се смея на глас. Забравата ме върна към живот.
    Няма съмнение, че ще забравим и Бююк. Но поне засега аз самият не мога да го забравя.
   
Аз съпреживявам ужаса

който този човек вече изживява, попаднал в ръцете на турската полиция. Не съм бил в турските затвори, но съм чел и са ми разправяли какво означава това заведение за попадналия в него човек. През 1992 г. заедно с Румен Воденичаров и Димитър Аврамов по покана на Абдулла Йоджалан, лидера на кюрдските борци за независимост, прекарахме една седмица в два от лагерите на кюрдските партизани, разположени тогава в Сирия. Видяхме великолепни млади хора - и кюрди, и турци, - вдигнали се на въоръжена борба за правда и свобода. Имахме дълги разговори с Йоджалан и с много от неговите бойци. Някои от тях бяха минали през създадените в ада турски зандани. Разказите им бяха потресаващи. Един от тях - това бе комендантът на един от лагерите - прекарал десет и повече години в килия, напълно изолирана от външния свят - в нея не се е чувал нито звук, нито се е виждала дневна светлина. За изтезанията няма защо да говорим.
    Съдбата на въпросния Бююк ме вълнува, защото нашето правителство не е имало никакви основания нито да го екстрадира, нито да го експулсира. То просто го е предало на заколение. Българин съм и няма как да не изпитвам срам за това толкова ниско паднало българско правителство.
Екстрадицията е предвидена в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, но тя не се прилага спрямо лице, "което не е наказателно-отговорно съгласно българското законодателство" (Чл.6, т.4). Бююк не е извършил никакво деяние, което да е преследвано по нашия наказателен  закон. За него се твърди, че е свързан с Гюлен, който според турските власти е ръководител на терористична организация. Твърденията обаче още не са доказателства за престъпления. Във всички случаи екстрадицията следва да се откаже, ако:   а) тя има за цел преследването или наказването на съответното лице поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, или се прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания; б) лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право.

Съществуват достатъчно основания

да се смята, че с предадения на Турция Бююк ще се случи всичко най-неприятно, което можем да си представим. В Турция се провежда безогледна терористична чистка срещу всички лица, за които съществува и най-малкото подозрение, че имат някакво участие в извършения през м. юли т.г. опит за преврат. Че терорът е държавна политика в Турция не бива да има никакви съмнения. Терорът е съвършено недопустим дори и когато трябва да се противодейства на опит за посегателство срещу легитимната власт. Всъщност тъкмо в такива случаи се проявява същинската природа на една държавна власт. Ще си позволя едно сравнение с възникнала преди години в България подобна ситуация. През 1964-65 г. в България бе разкрит сериозен заговор срещу партийния и правителствен ръководител Тодор Живков. Главните участници в заговора бяха осъдени на минимални години затвор, а всички останали понесоха административни и политически наказания. Нямаше го този широко разгърнал се  политически  бяс, който наблюдаваме днес в Турция.
Не съществуват никакви основания и за експулсирането на Бююк. Експулсирането е мярка твърде различна от екстрадирането. При екстрадирането лицето се предава на точно определена държава - държавата, която смята, че това лице, извършило престъпление по нейната наказателноправна система, следва да й бъде предадено за осъществяване на съответна наказателна отговорност. При експулсирането същественото е чужденецът да бъде изведен  извън страната, в която се намира, без да има значение в коя друга страна ще се окаже.
Нашето законодателство, респ. Законът за чужденците (чл.33з) допуска експулсирането, само когато чужденецът или членове на неговото семейство съставляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред. Същото основание откриваме в чл. 42, т.1: Когато присъствието на чужденеца създава сериозна заплаха  за националната сигурност или за обществения ред. Не се посочиха обаче никакви обстоятелства, които да дават основание да се мисли, че Бююк представлява някаква опасност за националната ни сигурност.
Във всички случаи прилагането на  съответните принудителни административни мерки (отвеждането до границата на република България и експулсирането) се осъществява съгласно чл.39а от Закона за чужденците под наблюдението на омбудсмана на Република България или на оправомощени служители от неговата администрация, както и на представители на национални или международни неправителствени организации. Нищо подобно не се е случило, когато са предавали  Бююк на турските власти. Те просто го хвърлили в отворената терористична турска паст.
   
Невъзможно е да се отрече

че правителството допусна огромен морален гаф, като екстрадира гражданина Бююк, без да са налице необходимите за това правни предпоставки. Странно е, че се намериха хора, които без всякаква опора във фактите и правото се заеха с цялото възможно усърдие да  оправдават поведението на нашето правителство. В това отношение Божидар Димитров произведе изключително    неприятно впечатление. Според него Бююк е богат ислямист (какво престъпление!), който обиждал "моята страна", като не се е регистрирал тук (ново тежко престъпление). Бююк е ислямист, твърди Б.Димитров, защото Гюлен, неговият тартор, е ислямист, също като Ердоган. (Сега вече объркването е пълно: ако Бююк е ислямист като Ердоган, тогава той от гледна точка именно на Ердоган, не може да е участник в предприетия опит за държавен преврат.) Няма да се спирам по-нататък на изявленията на Божидар Димитров, доколкото те са направо чисти глупости, оскърбителни за човек, завършил все пак висше образование.
    Всъщност отговорът на въпроса защо нашето правителство екстрадира Бююк е достатъчно прост.
     
Защото бяхме изнудени:

Или ще ни предадете Бююк, или ще пуснем  реката от бежанци, ни казаха от Турция.  За да се противопоставите на подобно изнудване, е необходим характер, какъвто хората от нашето държавно ръководство не притежават. Те не притежават и онзи морал, който е в състояние издържи натиска на  всяко упражнено отвън насилие. За решаването на подобни дилеми римляните предложиха на света добре познатата сентенция: Fiat iustitia, et pereat mundus! (Да възтържествува справедливостта, та ако ще и светът да загине!) Сентенцията като всяка друга сентенция е изведена до крайност, но нейният смисъл е все пак ясен: трябва да се борим до възможния краен предел в отстояването на една висока морална ценност. Но къде у нас хора, способни да издигнат мисленето и поведението си до равнището на римската сентенция!?  За тях справедливостта не е никаква ценност. В тяхното съзнание тя е стока, продавана на пазара за преоценени домашни потреби.  
    Позволявам си да мисля, че хора с твърд характер и висок морал щяха да намерят начин да се противопоставят на подлото турско изнудване. Можехме да спасим и справедливостта, и заедно с това да не допуснем никакви бежанци от Турция. Но у нас за съжаление няма хора, годни на такъв подвиг! Имаме си един държан на златна верижка премиер и един не особено вълнуващ ни харем, изпълняващ функциите на правителство.  Не сме ли за окайване?

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 67

/ брой: 180

Тристранката прие да отпаднат специалистите от ТЕЛК

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 180

Неодобрението към правителството скача над 50%

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 180

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 0

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 90

САЩ предлагат на ЕС общ проект за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

Датата

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 40

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ