Дали "времето е наше" и каква съдебна реформа ни е нужна?

Христо Проданов

Покрай честванията по повод 9-и септември ми стана любопитно и погледнах "Доклада за човешкото развитие на ООН" за 2014 г. България се класира на 58-о място през тази година, докато през 1988 г., в предпоследната година на социализма, е била на 27-о място. Това, което особено силно впечатлява, е, че Либия, където от няколко години се води война, която беше бомбардирана от американски и френски самолети, разпадна се на части, в нея върлуват ислямски групировки, хиляди бежанци се стичат към Средиземно море, та тя е с 3 места пред нас - на 55-о място. През 1988 г., когато ние сме били на 27-о място, тя е била 37 места след нас - на 64-то място. Куба, където запазиха социализма, макар че бяха след нас през 1988 г., сега са на 44-то място, т.е. 14 места преди нас.
У нас създаденият с песни от рода на "Времето е наше" капитализъм за изминалия четвърт век е толкова ужасяващ, че пораженията му са по-страшни от една война, от разпад на държава, от хаос и ислямизация, от стотици хиляди бежанци. 2 млн. българи днес ги няма, превърнати в бежанци от собствената им страна или преселени на по-добро място в резултат на мизерия, хаос, върлуващи престъпност и корупция. Ако сме намалели с 2 млн. и сме се срутили от 27-о на 58-о място, т.е. вървели сме назад, значи сме отишли доста много назад във времето и е пълна измама да се каже, че то е било "наше".
Времето на социализма, което ни е увеличило с 2 млн. души и ни е довело на 27-о място, наистина е било "наше", но времето на капитализма, което ни е намалило с 2 млн. и ни е отвело от 27-о на 58-о място, не е било "наше", въпреки "демократичните" крясъци и песни. То е било против нас. През изминалия оттогава повече от четвърт век времето е било на Либия и на Куба, не на нас, защото те са вървели напред, а ние назад. Колкото и парадоксално да изглежда, но именно тези страни са давани и до днес като пример за провалили се държави.
А в това време в българския парламент върви закон да нямало "давност за престъпленията на комунизма". За да скрият вероятно ограбеното време, да замажат движението назад с 31 места в световната надпревара за подобряване на качеството и стандарта на живот. А няма ли да се сети някой да внесе закон за отмяна на давността на много по-страшните престъпления на капитализма и да промени съдебната система именно по начин, че да бъдат наказани тези престъпления - от ликвидацията на селското стопанство, през разграбването за жълти стотинки на гигантската индустриална база, до закриването на четири блока в АЕЦ "Козлодуй", неравноправните договори с американските ТЕЦ-ове и монополистите в енергетиката и снабдяването с вода, а и за хиляди други подобни престъпни деяния. Само съдебна реформа, която ще накаже престъпниците, извършили подобен род деяния, отнели ни времето с песни от рода на "времето е наше" и довели ни до състояние по-страшно от затъналата във война Либия, би имала някакъв смисъл и би въздала някаква справедливост. Всичко друго са реформаторски кьорфишеци, целящи да прикрият именно този род престъпления, след което по традиция да обвинят "комунистите".
Парадоксална, достойна за презрение и може би дори за "Книгата на Гинес" е ситуацията, при която капитализмът 25 години престъпно разграбва построеното по време на социализма, а днес пише закони, с които осъжда социализма и преследва хората, построили онази България, която той ограби.