Данък лихва - да, но само за доходи от капитал

Проф. д.ик.н. Станьо Нейчев,
председател на Съюза на учените в
България-клон Бургас
            
Приетото на 10 октомври 2012 г. от кабинета решение за облагане на всички доходи от лихви по депозити беше предшествано от интервюта на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и на финансовия министър Симеон Дянков.
Пред в. "Преса" (28.09.2012 г.) г-жа Стоянова подкрепя - разбира се, не без известно основание - идеята за новия данък. Съществените мотиви са следните: първо, обикновено хора с по-добро материално положение имат влогове в банките, от които получават доходи. Няма "нищо лошо" те да плащат данък, след като имат възможност да спестяват. Второ, в момента има 34 млрд. лв. в банките, кредитирането не се "съживява", високи са лихвите по депозитите и кредитите. Ще бъде по-скоро положително въвеждането на данък, който ще стимулира вложителите да търсят други начини да инвестират своите пари. Трето, необходимите пари за целогодишно увеличаване на пенсиите се равняват на 800 млн. лв., което не е по възможностите на хазната, дори и да се запази бюджетният дефицит на равнище от 2012г.
В обширното си интервю във в. "Стандарт" (5.10.2012 г.) министърът на финансите Симеон Дянков е по-конкретен: "Облагането с плосък данък от 10% на лихвите върху депозитите на физическите лица - посочва той - има смисъл, защото това е единственият пробив в плоския данък". Идеята на плоския данък е, че се облагат всички видове доходи и на физическите лица, и на юридическите лица с един и същ процент. От гледна точка на данъчна справедливост - убеждава министърът - има смисъл това да се направи, защото се облагодетелства капиталът спрямо труда.
Горните мотиви и изводи не са безусловни. Те се нуждаят от съществени уточнения. За голяма част от обикновените спестители проблемът не е единствено в желанието и възможността да спестяват, а в

наложителната необходимост

и в икономическата принуда. Движението на лихвите по влоговете и кредитите не може да бъде еднопосочно. По принцип кредиторите винаги си осигуряват възможната и желана печалба. Що се отнася до стимулиращата роля на облагането на лихвите по депозитите, логично е да се приеме, че тя е незначителна. Основни двигатели винаги са сигурността, бизнессредата и печалбата.
    Данъкът върху лихвите, разглеждан като източник на парични средства и стабилизиращ фактор, по-скоро поставя под съмнение досадно внушаваната ни в продължение на години неизменна "финансова стабилност", разкрива ограничените, почти несъществуващи възможности на стопанската ни система.
    Ежегодното нарастване на приходите от данък добавена стойност в резултат на вноса с 1 млрд. лв. от 2010 г. и с 20% през 2013 г. е показател за провежданата рестриктивна политика по отношение на производството и износа, в противовес на политиката на икономически растеж и заетост. Рестриктивното развитие и несъвършеният обществен разпределителен процес, в условията на низходящо циклично движение, изглежда са най-съществените фактори за това финансовите средства да бъдат оскъдни винаги и за всичко.
Псевдопробивът в плоския данък на Симеон Дянков с десетпроцентното облагане на физическите и юридическите лица по своята същност е разширяване обхвата на пропорционалния - наречен в практиката плосък данък. Но плоският данък е със съществени негативи: преди всичко той е социално несправедлив - не отразява несъразмерността между богатството и доходите на гражданите и величината на данъците. Не е положителен фактор за намаляване на сивата икономика - нараства размерът на неизплатените данъци и осигуровки. Не прави "неефективно" укриването на данъци. Засилва социалното неравенство, увеличава несъответствието между фактическите и очакваните приходи в държавния бюджет... Тези съществени

еднозначно отрицателни

елементи на данъчната система показват, че в сегашния си вид тя е неефективна и неуспешна. Това налага използването на опита на икономически развити страни - главно САЩ, Франция, Италия и др., където се прилагат прогресивни и справедливи данъчни системи. Показателен пример е Франция, Националното събрание на която прие на 20 октомври 2012г. Закон за облагане със 75 на сто данък милионерите, с доходи над 1 млн. евро.
Най-съществен недостатък на идеята и мотивите за въвеждане на данък върху лихвите по депозитите е тяхната несъобразност с произхода и функционалното предназначение на доходите.
Разбира се, идеята, приета от МС, има своя цел - увеличаване на пенсиите и на минималната заплата и определяне източниците на финансови средства. Ако към източниците на парични средства обаче се включи данъкът върху лихвите по депозитите на всички вложители, целта на идеята ще съдържа противостоящи и взаимноизключващи се елементи и резултати: противоположно изменение на размера на пенсиите и на доходите. За преодоляването на това противоречие е нужно прилагането на научнообоснован и практически приложим подход.
Съгласно методологията на НСИ първичните доходи, създадени в производствения процес се групират в две основни категории - доходи от труд и доходи от капитал. Обособяването на доходите на трудови и капиталови е непосредствено свързано с формиралите се в периода на преход към пазарно стопанство социални групи. Данъкът върху лихвите по депозитите засяга най-многобройните социални групи, чиито доходи са резултат от собствен труд и почти изцяло формират размера на спестяванията, на пенсиите и лихвите по евентуалните влогове. При това пенсиите и лихвите по депозити най-често са единствени източници на парични средства, формиращи дохода на човек от домакинство. Всеки гражданин със скромни финансови възможности разглежда своите спестявания, депозити и лихви като средство за нормално съществуване и най-често за оцеляване. Макар и минимални, те са условие за индивидуално или семейно преодоляване на процеса на обедняване.
Доходите от капитал формират печалбата - и в определена степен - инвестициите и спестяванията. И в условията на криза печалбата остава непосредствена и в известен смисъл единствена цел на частнособственическата дейност. Тя е лишена от своята съзидателна функция - да създава предпоставки за качествено развитие на наемния труд. Намалява онази част от печалбата, която е предназначена да поддържа функционалната способност на икономическата система чрез разкриване на нови продуктивни работни места. Източник на печалбата не е излишъкът, прирастът на полученото над изразходваното, а спекулативното присвояване на принадена стойност главно чрез:
- Запазване или нарастване на разликата между стойността, която заетите получават под формата на заплати и други възнаграждения, и стойността, която създават в производствения процес. Статистическите данни показват, че за периода 2009-2011 г. новосъздадената стойност нараства с 10.5%, а заплатите на наемните работници с 8.4%.
- Картелиране между отделните предприятия на един и същ отрасъл за равнището на цените потвърдено от Върховния административен съд през 2010 г. Съдът установи, че през 2007 г. редица асоциации на фирми производители на жизненоважни за населението продукти, както и застрахователни компании са повишили рекордно цените на своите стоки и услуги. Но потребителите не са жертва единствено на тези картели. Преди седмици Комисията за защита на конкуренцията започна открито производство срещу Съюза на българските мелничари за съгласуване на цените между участниците на пазара на брашно на едро.
- Инфлацията, предизвикана най-вече от необоснованото увеличаване на производствените разходи чрез тяхното обременяване с неприсъщи входни елементи. И в условията на криза инфлацията в страната е висока: през 2010 г. - 4.5%; през 2011 г. - 2.8%; по данни на националната статистика 4.9% е инфлацията от септември 2011 г. до септември 2012 г.
- Данъчната система. Плоският десетпроцентов данък влияе непосредствено върху размера на доходите от капитал, който е равен на добавената стойност намалена със сумата от изплатените възнаграждения и данъците. В степен, в която намалява размерът на данъците се увеличават капиталовите доходи.
Под общото влияние на тези основни фактори печалбата за изтеклите три години (2009-2011) достигна впечатляваща величина - 104.9 млрд. лв.; само за 2011 г. тя се е увеличила 11.7%, а нейният абсолютен размер е 37.3 млрд. лв.
Именно поради това лихвите по депозитите от капиталови доходи - в немалка част последица от
    
спекулативно ограбване

стопанско опустошение, безотговорност и разруха - следва да бъдат облагани. С какъв процент, от кога - са проблеми, нуждаещи се от професионален анализ. Съществено в случая е, че един от безусловните и реални източници на финансови средства за увеличаване на пенсиите и на бюджетните приходи изобщо може да бъде данъкът върху лихвите по депозитите от капиталовите доходи. Ако обаче източник на тези средства са лихвите по депозити на всички вложители независимо от категорията на доходите - трудови или капиталови - негативите ще бъдат много и съществени.
Първо, в голяма степен ще се обезсмисли индексацията на пенсиите. Защото данъкът върху лихвите по депозитите ще "изяде" доходите на спестителите и преди всичко на пенсионерите. Изчисленията сочат, че доходът на един пенсионер с пенсия от 250 лв., влог 20 000 лв. (не съвсем типична сума използвана от финансовия министър) при индексация 9.3% и 4% годишна лихва по депозита, осигурява доход от 339.9 лв., а след данъчното облагане - 333.5 лв. В резултат индексацията от 9.3% е сведена до 6.2%. Пенсия от 200 лв. при същия влог (9.3%) и годишна лихва по депозита (4%) осигурява месечен доход от 285.2 лв., а след облагане на лихвите по влоговете - 278.6 лв. Индексацията от 9.3% е вече 6.0%.
Второ, облагането на лихвите засяга голям брой граждани притежатели на 12.3 млн. депозита, направени в различно време, с различна продължителност, лихвен процент, падеж. От тези депозити 9.3 млн. са в размер до 1000 лв. Ако при всяка капитализация или изплащане на лихви банките удържат данък, ежедневно трябва да бъдат обслужвани хиляди вложители, което безусловно ще оскъпи банковите услуги.
Трето, при прогнозна инфлация, отразена в бюджет 2013г. от 3.4% (която е съществено занижена), облагането на лихвите е несъстоятелно. Защото инфлацията, платена от гражданите при покупка на стоки и услуги и преобразувана в печалба, се облага отново. В същото време дейността по облагане на влоговете е фактор за повишаване на инфлацията, тъй като нараства рискът от масово теглене на депозити, извършване на плащания, които досега са отлагани; увеличаване на парите в обращение и ускоряване на инфлационните процеси.
Четвърто, в момента на получаване на трудовите си възнаграждения вложителите вече са изплатили всички свои задължения - данък върху дохода, социалноосигурителните, здравноосигурителните и други вноски. Поради това данъкът върху лихвите по депозитите по същество е двойно облагане на един и същ финансов ресурс и санкция за спестителите. В резултат се ограничава спестовността, съкращава се потенциалът на банките да кредитират бизнеса, да стимулират инвестициите, заетостта и икономическия растеж.
Приложената с висока степен на обобщеност на основата на фактически данни методология на НСИ позволява да се установи, че 2/3 от всички спестители, чиито доходи са предимно трудови, са "натрупали за черни дни" едва 28% от стойността на депозитите. На останалите 24% принадлежат над 70% от тази стойност с основен източник доходи от капитал. Това е съществено основание да се определи минимален праг на влоговете, над който лихвите да се облагат.
Налага се важният извод, че всички доходи (включително лихвите по депозити), чиято същност, произход и функции са спекулативни, трябва да се облагат прогресивно и справедливо. Тъкмо тези доходи - а не лихвите по влоговете на гражданите, които спестяват поради безпомощност - са източник на данъчни приходи.