Данък "спасение"

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже... Всеки път си повтарям този цитат от "По жицата", когато видя поредния призив за помощ. Все по-често закъсали хора са принудени да преодоляват вътрешните си предразсъдъци, срам и неудобство, докато търсят помощ от близки и дори от непознати, само защото са финансово неспособни да си платят за здраве, или за живот.
Болни и гаснещи хора молят за подкрепа в борбата си за всяка стотинка, която ще им даде шанс да продължат живота си. Не стига, че нуждаещите се трябва да преглътнат егото си и да признаят публично проблема си, но и процедурата за получаването на номер за така наречените "благотворителни есемеси" не е от най-лесните - изискват си време и нерви. Хубавото е, че въпреки забързаното и тежко за обикновения човек всекидневие българите са склонни да отделят минутка, за да драснат непретенциозен есемес, обещаващ да дари левче на тъжния болен от поредния призив. Изглежда толкова лесно и носи някакво усещане, че си направил добро... Мъничка стъпка към самоопрощението. В същото време не се налага да се сблъскваш очи в очи с нещастието на болния, нито пък да ходиш до банката, да попълваш бланки, само и само, за да преведеш за някого нищожно малка, но за теб може би голяма сума по сметка на нуждаещ се. Няма я и чисто психологическата бариера, че вадиш банкнота от портфейла си - просто вдигаш месечната си телефонна сметка с лев или два, броиш го като разговор в повече.
Според статистиката само през 2011 г. са изпратени близо милион и половина есемеси. ДДС-то, което е внесено за тях, е 284 800 лв. - близо 3 пъти повече от годишната издръжка на дневен център за рехабилитация на деца с увреждания в София, припомнят запознати. Оказва се, че с есемесчето, което изпращаме, за да подпомогнем конкретен човек, плащаме и за друго... Нашето левче се оказва левче за спасението не на една, а на минимум три души - нашата, на този, за когото изпращаме съобщението, и на едно трето лице, било то мобилната компания или държавата.
Думите на премиера Бойко Борисов, че прословутото ДДС от благотворителните есемеси ще отпадне, се оказаха поредната прашинка в пясъчното море от обещания, с които живеят болните. Редица страни са се отказали от порочната практика да взимат данък от благотворителността на хората. Оказва се обаче, че в България трябва да си плащаш за всичко, включително и затова, че искаш да помогнеш на някого да живее или да не ослепее например. Напук на системата българинът все още иска да помага на ближния и праща есемеси. А държавата доволно потрива ръце и прибира паричките... Цинизъм е да се облага с данък и безвъзмездната помощ за страдащия и болния!