Данте на XX век

Въпреки че днес не е възможно да си представим европейския модернизъм и изобщо световната литература без него, Франц Кафка се появи като писател най-напред в САЩ и Франция преди Втората световна война и едва след началото на петдесетте години в Германия и Австрия. В началото на седемдесетте години в Прага домът му в еврейския квартал на Прага не беше популярен туристически обект, докато днес е трудно да влезеш в къщата, недалече от площада в "Старе место" в Прага. Кафка е немскоезичен писател, но макар че рядко пише на чешки език, е роден в Австро-унгарската империя, част от която е Чехия. Родителите му са евреи ашкенази. Бащата Херман е търговец (неговият фирмен знак съдържа образа на чавка (чешки kavka), който надживява сина си, както и майка му, Юли, която също е от заможен род, а двамата полагат усилия децата им да получат добро образование и да усвоят книжовния високоизискан немски език. Двамата по-малки братя на Франц Кафка умират като деца, докато сестрите му Ели (Габриеле), Вали (Валери) и Отла (Отилия) също го надживяват, за да загинат трагично по време на нацистката окупация.
    Кафка учи най-напред в немско основно училище, след което продължава в немска класическа гимназия, намираща се в известния дворец Кински. В нейната сграда е бил и галантерийният магазин на баща му. Записва се да следва химия в немскоезичния университет "Карл-Фердинанд", но завършва право с докторат. Най-важният момент в неговия живот вероятно е сприятеляването му с писатели като Франц Верфел и Оскар Баум, също от еврейски произход, но най-вече с колегата си юрист Макс Брод, на когото е съдено да играе изключително важна роля в живота на Кафка.
Член е на студентския клуб "Читалня и лекционна зала на немските студенти". Тогава чете Платон и Флобер в оригинал; още -  Достоевски, Франц Грилпарцер и особено Хайнрих фон Клайст, които смята за свои "истински кръвни братя". Цени също така Гьоте, чешката литература. Завършва университета през 1906 година.
    От 1907 година започва работа в италианска застрахователна компания, след това в държавна застрахователна компания, благодарение на което не е мобилизиран по време на Първата световна война. В компанията разполага с достатъчно време, за да се занимава с литература и тогава изглежда пише (главно нощем) "Присъдата" и "Преображението". Проявява интерес към местния идиш театър, интересува се от езика и литературата на идиш, по-късно от иврит, става вегетарианец. Той все пак пожелава доброволно да отиде в армията, но точно тогава му поставят диагноза за заболяване от ларингиална туберкулоза. През 1918 година е пенсиониран по болест и прекарва остатъка от живота си по санаториуми.
    Кафка изглежда има свръхсилно либидо - посещава публични домове, поддържа интимни връзки с редица жени, интересува се и от порнография. Сред жените, с които има по-продължителна връзка, най-известна е берлинчанката Фелице Бауер, делова жена (точно след първата им среща той пише "Присъдата"), с която си разменят писма и се срещат в продължение на пет години, като на два пъти дори се сгодяват, макар че приятелите му говорят, че през това време има връзка и с нейната приятелка Грете (Маргарете) Блох. Според някои Грете ражда момче, но той така и не научава за този свой син. Запазени са писмата му до Фелице.
Около 1920 година отново се сгодява, този път за Юли Вохризек, а малко по-късно започва връзка с двадесет и четири годишната чешка журналистка и писателка Милена Йесенска, която превежда негови разкази на чешки. Кореспонденцията му с нея (сред малкото текстове, които пише на чешки) също е публикувана.
Кафка търси облекчение на страданията си в бохемското селце Цюрау, прекарва лятната си ваканция през 1923 година в Граал-Мюриц на Балтийско море, където се запознава с 25-годишната детска учителка Дора Диамант, ортодоксална еврейка, която събужда интереса му към Талмуда. По това време пише "Издръжливец на гладуване". Вече е написал "Процесът" и разказа "В наказателната колония", едно от малкото произведения, които публикува приживе. След Грегор Самса, когото наричат литературен потомък на Акакий Акакиевич, в световната литература се е родил и Йозеф К., когото "някой сигурно бе наклеветил..." След края на връзката си с Милена Йесенска пише последния си роман "Замъкът". Милена загива по-късно в концлагер. Дора го придружава до санаториума Кирлинг край Виена, където той й предлага брак, но баща й не й позволява да се омъжи за него. Дора оцелява в холокоста и от сталинистките репресии и умира през 1952 година в Лондон. В Кирлинг Кафка прекарва последните шест седмици от живота си и почива на 3 юни 1924 година на четиридесет години. Десет години по-късно Валтер Бенямин пише есето си за незавършения последен роман на Кафка "Изчезналият" (известен днес като "Америка"). Кафка изглежда умира от глад, тъй като по онова време подхранването с глюкоза не се използва. Тялото му е пренесено в Прага и погребано в новото еврейско гробище в Жижков.
    Приживе Кафка е почти непознат като писател. Дотогава негови разкази са печатани в списания, годишници, седмичници и други литературни издания още от 1908 година, а през 1912/1913 година е издаден сборник с 18 разказа. От най-известните му творби са публикувани "Присъдата", "Преображението", "В наказателната колония". 
 Докато е жив, унищожава голям брой ръкописи и заклева приятеля си Макс Брод да изгори останалите, без да ги чете. Макс не изпълнява обещанието си. У Дора Диамант също остават редица ръкописи, които са конфискувани от Гестапо, макар че според някои още има надежда един ден те да бъдат намерени. Съдбата, особено на незавършените романи е изключително интересна, като до наши дни продължава издирване и публикуване на части от тях. Ръкописите, останали при секретарката му Естер Хофе, са наследени от дъщерите й Ева и Рут (Ева е още жива), срещу които води съдебни дела Националната библиотека на Израел, като междувременно сестрите продават за милиони оригинални текстове, каквито има запазени също в библиотеката "Бодлиън" в Оксфорд и в Германския национален архив в Марбах на Некар. В нацистка Германия неговите произведения са забранени, в България той е превеждан от Димитър Стоевски, Венцеслав Константинов и други.
    Изследванията на характера на Кафка - във връзка с неговите литературни творби, са не по-малко от критическите проучвания на разказите и романите му. Критичната му представа за себе си, скромността и интелигентността му, безсънието му, но от спомените на близките му знаем и за заниманията му със спорт, интересите му към алтернативната медицина, образованието, техническите изобретения (самолетът, киното), политическите му възгледи; поставят му дори "дистанционно" диагнози.
    Несъмнено обаче оценките за творчеството му - от велики творци на двадесети век, са по-важни. Поетът У.Х. Одън го нарича "Данте на двадесети век", Набоков и Гарсия Маркес го ценят изключително високо. Заедно с Джойс и Пруст той е смятан за каноническа фигура на модернизма. Дельоз, Гатари, Томас Ман, Милан Кундера го тълкуват като екзистенциалист, модернист, сюрреалист. Първият му превод в САЩ е през 1930 година, но придобива популярност след нови преводи през четиридесетте години. Разпознават влиянието му върху Борхес и Камю, Йонеско и Сартр, Оруел и Рей Бредбъри, Айзък Башевис Сингър и родения в Русе Елиас Канети. В Прага е открит негов музей, в Сан Диего е в действие специален проект за изследване на творчеството му. Пак в Прага и Клостернойбург са учредени литературни награди на неговото име. Трудното му творчество е филмирано с изпълнители като Антъни Пъркинс, Кайл Маклаклан, Антъни Хопкинс, Максимилиан Шел, а Джеръми Айрънс изпълни ролята на писателя в автобиографичния "Кафка".
    И ако днес пак отворим някое негово томче и започнем да четем: "Когато Грегор Самса се събуди една сутрин...", можем да се опитаме да си представим, че голямата литература е наистина нещо повече от живота. Както казваше Оскар Уайлд.