Държава на разрухата

Неизплатени заплати, стачки, загуби, спиране на производство, опити за продажба и оправдание за проблемите с липсата на средства. Спомняте ли си това преди години? Случваше се с "Кремиковци". Днес става с Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Действащите лица са приблизително едни и същи. От едната страна е собственикът - по ирония на съдбата един и същ, от другата страна са работниците - различни, но с еднаква участ. Има и трета страна - държавата. Тя и в двата случая е абдикирала и не прави нищо, за да спре агонията на хората.
Повече от 20 години сме свидетели на приблизително една и съща схема на разгрома на родното производство. Пред очите ни водещи предприятия и производства се приватизират или дават на концесия, срещу което държавата и нейните поданици не печелят почти нищо. За сметка на новите собственици, на които се харизва несметно, сътворено от поколения, имущество. Те, новите собственици, печелят предостатъчно, за да живеят охолно и заради всички нас. А държавата, в лицето на определени министри - бездушни чиновници, вместо да се намеси решително и да спре погрома, безучастно вдига ръце и оставя на произвола хиляди семейства.
Тъжната участ на "Кремиковци" днес се възпроизвежда в родопския град Кърджали. За разлика от столицата, където възможностите за работа и препитание са далеч по-големи, местните хора, чието съществуване и бъдеще е свързано с оцеляването на ОЦК, са на прага на отчаянието. Затварянето на комбината ще обрече района на обезлюдяване и обезбългаряване. Протестите и живите вериги не са решение. Безпомощен, работник от ОЦК заплаши, че ще скочи от комина на комбината, защото не знае какво да прави и как да издържа семейството си.
В същото време държавата следва някакви правила, които човешката логика отхвърля. Не може тази държава да прилага правила спрямо работодатели с "черен етикет", които не просто грубо погазват закона, а стоят над него. Не може държавата да залъгва работниците в Кърджали с оптимистични информации за евентуален купувач, за да тушира протестите. Не може държавата от Слънчев бряг да обяснява как няма да спре тока на ОЦК, как не бива производството да загине, а в същото време съдия-изпълнители и представители на банката-кредитор да описват имуществото на структуроопределящо предприятие на България.
Коя е тази държава, която с месеци прави финансова ревизия на работодател, съсипващ предприятие след предприятие? Коя е тази държава, която позволява на същия този работодател с месеци да не плаща заплати и осигуровки на хиляди нейни граждани? Коя е тази държава, която завира глава в пясъка, когато такива работодатели наемат работници и диктуват хиляди човешки съдби? Това е същата тази държава, в която повече от половината фирми се опасяват от фалит. Това е държавата на фалиращи металургични комбинати, когато същите по цял свят печелят. Това е същата държава, в която дружества за цветни метали отчитат загуби на фона на растящите цени на тези метали на международните пазари.
Има такава държава. И тя повече от 20 години следва една и съща схема. На разрухата. Бедите ни връхлитат от различни страни, имат различни имена, но от "Кремиковци" през ОЦК до БДЖ пътят е еднакъв. И ако тези министри, които от плажа и парламентарната трибуна ни говорят за национално-отговорното си мислене, милеят за тази държава и искат да я има на картата, би следвало да не си затварят очите. И да не бъдат съучастници на онези, които хапка по хапка изяждат националното ни богатство.