Държава, обречена на самотност

"Държавата убива" е написал някой с едри черни букви върху стената до северния вход на Ректората на Софийския университет. Думи, изпратени като неадресиран сватбарски изстрел в небето от смела, но неукрепнала ръка. "Държава" е понятие общо и почти необятно като самото небе, в което мнозина се целят, но никой не е успял да свали. Застрелвани биват хора, но човешките идеали е невъзможно да бъдат свалени с куршум или с каквато и да било бойна техника.
Този спонтанен надпис обаче ни напомня за пореден път, че е дошло време кръгът на отговорност за

убийството на нацията

да бъде стеснен, конкретизиран и дори персонализиран. Неадресираните сватбарски изстрели отдавна не вършат работа. Керванът си върви, а кучетата са обръгнали на такава безадресна шумотевица някъде високо над ушите им.
Цялото ни измъчено и изкривено от бедност общество продължава търпеливо да чака да се роди някой от майка, готов да поеме вината, за да поклати най-сетне държавата, заседнала на дъното. Отдавна е ясно, че нито Европейският съюз, нито големият презокеански брат ще се напънат да сторят това.
България лежи самотна на социално-икономическото тинесто дъно на Стария континент. В този омагьосан кръг на самота се въртим, ако не от сто години, както беше писал Маркес, то от двадесет и пет реално преживени лета от милиони българи, които, стиснали ни сякаш в менгеме, ни обезличават и демографски заличават. Държава, обречена на дъното на своята тъжна самотност.
Не знам дали някой обръща внимание, че от известно време Ректоратът на Софийския университет е опасан отново с тревожни едри надписи. Току до скулптурите на двамата дарители Евлоги и Христо Георгиеви се чете: "Бойкот на вота. Бойкот на изборите. Политиците на въжето. Държавата и капитализмът убиват."
Нека да сме наясно. Убива не държавата, а безнаказаната престъпност, генерираща

вредни емисии от черни капитали

За съжаление все повече хора ги приемат като светъл образец и като пример за подражание.
Самотата на непрогледното тинесто дъно вече е непоносима. Затова се оказва на последните парламентарни избори, че най-голямата, самоорганизирала се партия е на негласуващите - 52 процента от имащите право на глас. Към нея се прибавя и другата, също възникнала спонтанно партия на пусналите недействителна бюлетина - близо 220 хиляди души. Речникът на добре платените поръчкови журналисти от най-популярните медии, на социолози и политолози се оказа прекалено беден. По-голямата част от българския народ на практика бойкотира изборите. Той извиси достатъчно ясно гласа си, отказвайки да гласува. Това също е политическа позиция. Мнозинството от нас отдавна не се изправя пред избирателните урни с надежда, че гласува за добро бъдеще. Това е онази преобладаваща част от народа ни, която иска държавата ни да се движи от ясни и хуманни принципи.
Ала в житейската игра у нас отдавна няма правила. Играе се кеч ес кеч - хващай както можеш. Тревожно расте например броят на онези, които са убедени, че единствено участието им в корупционни и престъпни схеми ще подобри материалното им положение. Такива търсят упорито връзки, за да се вклинят в организираната черна икономика.
Българското образование не гарантира грамотност, а между три и шест професионални гимназии се закриват всяка година заради лошо финансиране, заяви просветният министър в служебното правителство доцент д-р Румяна Коларова. От развитата ни образователна система по времето на социализма, от която черпеше опит с пълни шепи западният свят, днес

стърчат жалки развалини

Педагозите в стотици наши училища са притеснени преди началото на всяка учебна година дали ще си осигурят минималния брой деца. В дневниците се вписват имена на ученици, които не стъпват по цели месеци в училище. Учителите водят занятия с по един-двама ученици, а често пъти класните стаи са напълно празни. Хиляди наши подрастващи завършват 12 клас, крещят, пияни от щастие, пременени, на абитуриентски балове, оставяйки буквално неграмотни.  
Лекари си приписвали в епикризи на пациенти неизвършвани от тях услуги. Националната здравноосигурителна каса започнала проверка по повод оплакване на потърпевша, използвала услугите на болнично заведение. Само че за кого ли е тайна, че подобно източване (мисля, че точната дума е крадене) на държавни средства в нашите болници е масова практика. Кой би се наел да изчисли колко милиони се прибират всяка година с подобни кръчмарски надписвания от хуманните ни специалисти в бели престилки?
Приятел се оплака, че чиновник в Министерството на културата тенденциозно отказвал да придвижи негов проект, тъй като очаквал реципрочен на сумата, за която кандидатствал, подкуп.
Приятелю, ти, който смело си написал върху стената на университета "Държавата убива", знай, че държавата - това е той, това съм аз, това си самият ти. И най-важното -

държавата е вътре във всекиго

от нас. Ние взаимно се убиваме, очаквайки някой да ни изтегли от тинята, където сме натъпкани, и където, въпреки множеството от гърчещи се тела, е тъмно, студено, самотно - като в карцер. Затова пък други, отнели правото ни на лично и социално пространство, се ширят вместо нас в домове, подобаващи за плантатори или робовладелци. За съжаление такава е тенденцията в целия свят, който все по-опасно се поляризира по нишката бедност-богатство. Според независимата международна организация "Оксфам" 85 богаташи притежават средства и изобщо собственост, равняващи се на притежаваното от 35 милиарда бедни хора по света.
Не държавата, самите ние се самоубиваме, водени от своята нерешителност.