Държавата да не бяга от ангажиментите си

Д-р Мими Виткова е възпитаник на Медицинския университет в София. Специалист е по вътрешни болести и ревмокардиология. Работила е по специалността във Видинската болница, била е народен представител и министър на здравеопазването. Изпълнителен директор е на ОЗОФ "Доверие" АД, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.


- Д-р Виткова, може ли на този етап да говорим за равнопоставен достъп на българите до здравеопазване?
- Преди всичко не бива да се спекулира с темата равен достъп. Никога, никъде по света хората не могат да имат на 100% равен достъп до всичко, което предлага здравната система. Клиника по изгаряния или клиника по кардиохирургия не може да има във всяко населено място. Но трябва да се търси балансът на справедливото разпределение на ресурса, на възможностите за бързи комуникации, на етапност в диагностиката и лечението, така че най-бързо пациентът и от най-малкото населено място да попадне там, където най-бързо ще бъде поставена диагнозата или ще се проведе лечението.
- Страната ни има ли тази възможност?
- Няма, разбира се. Ние даже се намираме във фазата, в която при налични кадри и налични лечебни заведения, чисто формални критерии, посочени в стандартите, не могат да бъдат общовалидни навсякъде. Би било добре да има скенер за всеки инсултно болен, но къде е държавата в нейните лечебни заведения? Къде е държавата да осигури такава апаратура? От друга страна, икономически изгодно ли е например, до всеки невролог да има скенер, ако той ще го ползва дневно за 1-2 пациенти? Или е достатъчно да има скенер на подобаващо разстояние за диагностика, в случай, че лекарят иска да потвърди диагнозата си. Ето, това е разхищение на средства. То не ползва пациента, напротив - пречи му. Защото, когато сложиш този критерий и липсва въпросният скенер, пациентът на практика е лишен от медицинска помощ. Животът му се стъжнява, докато стигне до място, където може да бъде лекуван.
- Чести ли са случаите, в които един медицински стандарт повече пречи, отколкото да помага в работата на лекаря и в лечението на пациента? 
- Да. Например Белоградчишката болница. Тя обслужва доста голям и тежък регион - географски тежък, защото голяма част от населените места са планински, икономически тежък, защото цялата икономика, не само на Белоградчик, а и на цялата Видинска област е срината, демографски тежък, видяхте последното преброяване - най-голямото обезлюдяване, най-възрастното население в страната. Там ситуацията е такава, че те имат специалисти - лекари, които отговарят на въпросните стандарти, но за да се лекуват инсултно болни, трябва скенер. Те са си взели скенер, но в един момент не могат да си плащат адекватно вноските за него. И фирмата им прибира чипа, условно казано, скенерът спира да работи, при което те автоматично губят правата си да лекуват инсултно болни. И започва разкарването на пациенти - от Белоградчик във Видин, в неврологията. Там в момента няма легла и тогава - в Лом. Има случаи, при които препращат в Монтана, защото междувременно и в Лом няма свободни места. И така - за месец - 32 случая с инсулт разкарват из четирите града.
Стандартите са чудесно нещо, но те не могат да се фетишизират. Ето тук е мястото на държавата. В случаи като споменатите да се допускат и изключения, за да бъде лекуван пациентът.
- Все пак какъв е в момента моделът на финансиране на българското здравеопазване? Уж е здравноосигурителен, но ето че има делегирани бюджети, планира се въвеждането на фиксирани бюджети от догодина, преди въвеждането на диагностично свързаните групи...
- В света моделите на финансиране на здравеопазването са два и ние не откриваме колелото. У нас в момента има осигурителна система с много дефекти.
- Според вас как може да се изчисти дефектът, наречен 1,9 млн. здравнонеосигурени?
- Първо, трябва да видим тези милион и 900 кои са. Част от тях не са в България. Другата част са наистина социално слаби, за които държавата е в пълно безхаберие, че тя трябва да ги подпомага по закон, т.е. да им плати здравните вноски. Формалните критерии - да ти платят дървата и отоплението, и да ти платят здравното осигуряване, са абсолютно нееднакви като тежест, т.е. държавата трябва да гарантира здравето и живота на хората, а може да не им дадем достатъчно дърва, ако нямаме възможност. Но едни и същи критерии, за да се плати здравната вноска и да ти се дадат дърва за огрев, са неприложими. На следващо място, вероятно в тази група има хора, които не си плащат осигуровките. Имат доходи, но здравни осигуровки не внасят. Например резултатите от едно анонимно проучване показаха, че 5% от градското население от неосигурени през 2007 г. декларират доходи над 1000 лв. на член от семейството, но не си плащат здравното осигуряване. Най-честият мотив на тези хора е: "Защо да плащам осигуровка, когато, отивайки в системата, на мен ми искат пари навсякъде и качеството не е удовлетворително?". Ние като общество трябва да принудим тези да плащат вноските си и, от друга страна, обществото да поеме осигуряването на хората без доходи... И не на последно място, държавата със собственото си поведение като осигурител демотивира всички останали, които са редовни платци. Значи тя по закон дължи вноски за 4,5 млн. души, години наред не внася или внася много малко за тези хора, а ние - 2 млн., които работим, издържаме 7 млн. Прибира вноските държавата по някакъв начин, т.е. осчетоводява ги в резерв... По-скоро в излишък, това е точният термин от закона. В излишък на националната каса. Държи ги години наред в БНБ и накрая ги национализира и ги прави част от фиска на държавата. Къде го има това? Значи тя плаща по 19 лв. вноска на човек, а работещите си плащаме по 53 лв. Е, защо хората да плащат? Защо държавният служител, който има доходи като всички нас, да не си плаща лична вноска като нас? Да, държавата да заплати неговата част като работодател, но защо плаща и личния дял? Или обратното - защо държавата ще плаща здравните вноски на децата на онези, дето живеят горе - зад зидовете на Бояна? И не плаща на оня, който е прекосил границата, за да бере маслини и е похарчил последните стотинки за пътуването, само защото е минал на собствени разноски границата.
- Неведнъж сте поставяла проблема с цените на медицинските изделия. Наскоро бе променена нормативната база. Смятат ли, че вече има яснота с промените, които бяха направени в законодателството?
- Всичко е пожелателно. Законът от 2008 г. задължава държавата с постановление на МС да регламентира регистрацията им в лекарствената агенция не само на номенклатурата, на крайните цени, на продажните цени. Сега се направиха промени и се вкара, че такава регистрация ще има само за онези медицински изделия, за които се плаща с обществени средства. А за тези, за които хората ходят по фирмите и си плащат лично, няма да знаем цените.
- Тоест, ако трябва да човек да си сложи става или леща, пак няма яснота в стойността, която ще плаща, така ли?
- Да. Крайната й цена няма да я знаем...  Ставата може би ще е изключение, защото касата дава 1000-1200 лв. за става. Така че може би ще регистрират някаква цена... Аз не знам каква е цената, кое е скъпо, кое не е...
- Според вас изходът какъв е?
- Ами да направят закон или да изпълняват закона от 2008 г. Защо го променят? Защо правят нещата още по-нерегламентирани? И в момента например за една титанова планка на един пациент му взимат 4 хил. лв., на друг - 8 хил. в една и съща фирма? Това искаме да знаем. Да се знае, че това е цената за България... Така пише в закона. Ние, вместо да го изпълним, го променяме така, че пак да не знаем.
- Напоследък не се говори за частните здравноосигурителни фондове. Къде е мястото ви под слънцето?
- И ние питаме къде сме.
- Този хаос в системата утежнява ли разходите на фондовете?
- Да, все по-тежки са. Продължаваме да трупаме загуби. И причината е в липсата на тези регламенти. Например за медицинските изделия - първо сериозно се разширява индикацията за протезиране например, т.е., ако ние сме плащали по 5 стави на година, сега плащаме по 25 например. Има все по-нови методи и технологии на протезиране, които са и по-скъпи. Но кое се плаща от каса и кое не се плаща, не е ясно.