Държавата нехае за заетостта на увредените

Хората с увреждания в активна възраст са между 220 и 240 хиляди, от които 17-18 хиляди работят, посочи председателят на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев. По данни на съюза от 6 хиляди незрящи до 60-годишна възраст работят само 600-650 души, а слепите, работещи в специализираните предприятия, са едва 110, отбеляза Долапчиев. Членовете на Съюза на слепите са 18 348, а около 65% от тях са над 65 г., изтъкна той. Близо 3 хил. души живеят сами, а около половината от членовете са с вторични заболявания.
Средната пенсия за инвалидност е едва 227 лв., отбеляза Долапчиев. Той цитира данни на НОИ, според които в България средната пенсия е 13 пъти по-ниска от тази в ЕС, а средната заплата е 15 пъти по-малка. Хората в неравностойно положение са в много лошо финансово състояние, заяви Долапчиев. По думите му масово ослепяват хора поради липса на профилактика на глаукомата. Те не могат да си позволят медикаментозно лечение и загубват зрението си. Процесът може да бъде спрян единствено чрез формирането на по-прилични доходи, смята председателят на Съюза на слепите в България. Въпреки че хората с увреждания струват скъпо на държавата, ако тя преосмисли политиката си и промени параметрите на доходите, ще се спестят немалко разходи, смята той. 
Организациите на хората с увреждания настояват България да ратифицира конвенцията на ООН за правата и достойния живот на хората с увреждания. Това заяви зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.    Хората с увреждания, в които са включени и децата, са обект на мултидисциплинарни услуги, а не само на социално подпомагане, посочи Събева. Според нея в законите, свързани с образованието, трудовата реализация, квалификацията, здравния достъп и архитектурната среда, трябва да има гаранции за правата на хората с увреждания. В България по официални данни от 2006 г. те са 850 хиляди.
Организациите на хората с увреждания настояват при преминаването на втората инвалидна пенсия към социалното подпомагане да няма подоходен критерий, както е за социалните помощи. Обикновено хората ползват добавки средно по 20-30 лв., докато в Гърция комплексната интеграционна добавка е 800 евро, а в Румъния 90 евро, посочи Събева. Тя допълни, че най-високата пенсия за придружител е 148,57 лв. при линия на бедност от 211 лв.
 Политиките в сферата на уврежданията остават със съмнителен ефект за гражданите с увреждания, защото водят до разточителство за държавата и мизерия за хората, каза Митко Николов от сдружение "Достоен живот".