Светът е малък
Държавата се скапа
/ брой: 109
Нека тъжното заглавие не ви учудва. На фона на това, което се случва в отечеството, дори определението е слабо. Има и още по-силни и по-правдоподобни. Но от уважение към невероятно храбрия ни издръжлив народ ще запазя мълчание. Тишина, от която обаче лъха тъга по сринатите илюзии, че въздесъщият преход ще донесе нормален живот за хората, които отдават труд и творчество за държавата си и тя трябва да им се отблагодарява подобаващо. И тъй като това изобщо не се случва, а само се лисва дебел пропаганден лак върху гнилоча, българинът с памет за вече не толкова близкото ни минало го избива на носталгия по СОЦА. Младите пък, които по това време са били единствено в мечтите на своите родители, се отдават на броене по абитуриентските празници. Дори не подозирайки, че след ликуването от прозорците на автомобилите и традиционните запои идва часът на истината. А тя за мнозина е обвита в мъглявина и твърде отдалечена от хубавите дрешки, фризури и мечти. Та дори по-бледнееща пред онзи пресилено многоцветен и натрапчиво жизнерадостен прайд на различните, който държавата много държи да премине без инциденти.
Защото нали сме европейци и като такива трябва да бъдем толерантни. Само че държавата - доколкото я има, е единствено майка за слабо вълнуващите обществото ни неща. А иначе си е истинска мащеха за това, което искат, и е тежка болка и бреме за гражданите. Те не са съгласни от техния джоб да вадят пари с милиони за експерти на Световната банка, които дълбокомислено и с екологична отдаденост да ни препоръчват да изхвърляме печките на твърдо гориво. Те не са съгласни от продънения си джоб да плащат на монополиста "Топлофикация" при спряно парно за безумието "сградна инсталация". Те не са съгласни при закупен редовен билет с обозначени места за влака да лашкат децата им в други купета, защото електронната система на БДЖ била калпава. Те не са съгласни поради хаос в адресните регистрации първокласници да не могат да бъдат записани в близкото училище. Те не са съгласни да им подменят вота с манипулации. Те не са съгласни да им говорят за успехи и европейски похвали, когато парите на голяма част от пенсионерите не стигат за оскъдна прехрана. Те не са съгласни трудът им да е най-евтино зачетен в цяла Европа, а децата им да търсят препитание зад граница. Те не са съгласни с вилнеещата престъпност, с единствената активност на държавата при товаренето на гражданите с нови данъци и такси. Те не са съгласни с огромната и често корумпирана държавна бюрокрация.
Те изобщо не са съгласни животът им да изтича без смисъл и само в борба за оцеляване. А в същото време да плащат прескъпи американски самолети, при това от стратегическия ни партньор. И едва ли се солидаризират с настъпателния подход на гражданина Плевнелиев, който ни заплашва с изолация и изпадане в лоша геостратегическа позиция, ако не приемем офертата от САЩ. Ами нали бившият президент има понятие от бизнес, в който водеща все пак е цената. Та нима Германия се просълзява от умиление, когато чуе за Русия? Пречи ли й това да отстоява своята позиция за доставката на руски евтин газ по "Северен поток 2" и, поне засега, да не проявява склонност към обвързване с по-скъпото шистово гориво от САЩ? Прави ли това Федералната република по-малко НАТО-вска държава и геостратегическа грешница?
Ето такава ни е държавата. Всеки се спасява поединично, а общността никаква я няма. Може би пък на някои точно това им харесва. Защо ли?!