Датата - 08.10.2025 г.
/ брой: 187
1967 г. – ЧЕ ГЕВАРА И НЕГОВИТЕ СЪПОДВИЖНИЦИ СА ЗАЛОВЕНИ КРАЙ ЛА ИГЕРА В БОЛИВИЯ.
Че Гевара аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка, един от ръководителите на Кубинската революция. През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго (Бразавил), а след това за Боливия, където се опитва да развие партизанска война и да разпали нови социални революции. След 2 години е заловен от боливийската армия с помощта на ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба. Че Гевара остава за партизанските движения по целия свят една от най-влиятелните фигури в историята – за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката му, направена от Алберто Корда, е обявявана за „най-известната фотография на Алберто Корда и символ на XX век.
1810 г. – РОДЕН Е ЛЕГЕНДАРНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЖИВОПИСЕЦ ЗАХАРИ ЗОГРАФ (УМИРА 1853 Г.).
Той е български живописец, иконописец и писар от Самоковската художествена школа. Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В Националната галерия се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838) с маслени бои.[3] Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в Самоков притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“).
1892 г. – РОДЕНА Е ИЗВЕСТНАТА РУСКА ПОЕТЕСА МАРИНА ЦВЕТАЕВА (УМИРА 1941 Г.).
Цветаева е родена в Москва на 8 октомври 1892 г. Баща й Иван Цветаев е филолог, изкуствовед, професор по история на изкуството, основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“, майка й е високообразована концертна пианистка. През 1910 г. издава свой поетичен сборник „Вечерен албум“. През 1912 г. публикува книгите „Вълшебен фенер“ и „От две книги“. В периода 1915-1916 г. създава поетичните цикли „Стихове за Москва“, „Безсъници“, „Стенка Разин“, „Стихове към Блок“ и „На Ахматова“. Тя става една от най-разпознаваемите поетеси в бившия СССР. Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 г. в Елабуга (Татарстан), кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г., точното място на гроба й е неизвестно.
2002 г. – УМИРА МИЛКО БАЛЕВ (РОДЕН 1920 Г.).
Балев е политик от Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, заслужил деятел на културата. Роден е в Троян на 14 август 1920 г. Следва право в Софийския университет. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП от 1942 г. През 1941 г. става секретар на РМС в родния си гр. Троян и ръководи нелегалната младежка бойна група в Троянска околия. През 1943 г. е арестуван и осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. До 9 септември 1944 г. е политически затворник. Депутат е в VI, VII, VIII и IX народно събрание на Народна република България. Повече от 3 десетилетия е началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков – от 1954 до 1986 г. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 г. затвор през 1992 г., присъдата е променена в условна.
