29 Юни 2022сряда03:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Дайте на Путин каквото иска, за да спре войната!

/ брой: 118

автор:Дума

visibility 508


Европа е разделена между "гълъби", които настояват за бърз дипломатически изход от войната в Украйна, и "ястреби", които призовават Путин да бъде разгромен. Това пише британският в. "Таймс".
Повечето европейци са готови да приемат териториални загуби на Украйна в замяна на спиране на войната колкото може по-скоро, сочи ново проучване, което очертава дълбоки политически разделения в цяла Европа.
Идните дни и седмици са критични за бъдещето на Украйна, докато Русия постига военни успехи в Донбас, а ключови европейски държави търсят дипломатически край на войната, без да бъде унижавана Москва.
Европейските страни бяха противопоставени от изненадващо миролюбивия коментар на френския президент Еманюел Макрон, че Западът "не трябва да унижава Русия", за да "изгради път за изход от войната чрез дипломатически мерки".
Президентът на Полша Анджей Дуда отвърна, като припомни Втората световна война, и попита: "Дали някой е говорил с Адолф Хитлер по този начин? Дали някой каза, че той трябва да спаси престижа си?"

Мюнхен, 29 септември 1938 г. Подписано е споразумение от премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Мюнхенското споразумение уговаря предаването на Судетска област от


Поляризацията е видна и при общественото мнение, сочат резултатите от ново проучване, проведено от Европейския съвет за международни отношения, според което мнението на Макрон надделява в Италия, Германия и Франция.
"Голямото разделение е между тези, които искат незабавен край на войната, и онези, които настояват Русия да бъде наказана. Европейските граждани са притеснени от цената на икономическите санкции и заплахата от ядрена ескалация. Ако не се случи нещо драматично, те ще са срещу една продължителна война", отбелязва директорът на Съвета Марк Ленард.
Ленард предупреждава, че разделението заплашва да повтори дълговата криза в еврозоната, която почти разкъса Европейския съюз и единната валута в периода 2010-2015 г.
В десетте държави, в които е проведено проучването - Италия, Германия, Румъния, Франция, Швеция, Испания, Португалия, Финландия, Великобритания и Полша, 35% се обявяват за незабавен мир. Едва 22% защитават мнението, че "единствено поражението на Русия може да донесе мир".
В най-важните европейски страни резултатите са още по-сериозни - 52% от италианците, 49% от германците и 41% от французите избират мира, дори с цената на териториални отстъпки от Украйна.
В Полша 41% се обявяват за продължителна война, която да доведе до разгромяването на Русия, като едва 16% искат мир на всяка цена.
В Италия и Германия привържениците на войната са съответно 16% и 19%.
Британците са тотално разделени, като 22% се обявяват за мир, 21% - за война докрай, а цели 32% не могат да преценят.
Резултатите от прочуването засилват страховете, че Украйна ще попадне под натиска на Франция, Германия и Италия да предаде част от територията си - повторение на Мюнхенското споразумение от 1938 г., когато Чехословакия бе притисната от Лондон и Париж да направи териториални отстъпки, за да умиротвори Хитлер.
Източноевропейските "ястреби", водени от Полша, подчертават, че ЕС пропусна да спре Путин при агресиите срещу Грузия (2008) и заграбването на Крим и част от Източен Донбас (2014).
Най-големите притеснения на около 60% от европейците са свързани със заплахата от ядрена атака от страна на Русия и стремително увеличаващите се цени, особено на енергийните ресурси.


 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ