ДДС за ресторантите остава 20%

Въпреки заканите за протести на ресторантьорите, ставката на ДДС за тях става 20%, както за всички останали, вместо досегашните 9%. Хлябът също ще се облага с 20%. Това предвижда законът за държавния бюджет за тази година, който бе приет от парламента на второ четене в нощта на четвъртък срещу петък. Според него прагът за задължителна регистрация по ДДС падна от сегашните 166 хил. на 100 хил. лв., което се очаква да донесе близо 200 млн. приходи за хазната.
Приходите, помощите и даренията ще са малко над 55 млрд. лв., а разходите са 30,804 млрд. Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година, е 18,9 млpд. лв., с което общият му размер ще стане 61,7 млрд. лв., или 26,6% от БВП. Към 31 декември трябва да има фискален резерв 4,5 млрд. лв. Според текстове в закона бизнесът може да прави доброволни дарения на бюджета въпреки дебатите, че това може да се счита за държавен рекет. Няма промяна в данъците, с изключение на акцизни ставки за цигари, които се вдигат.
Парите за отглеждане на дете остават същите като миналата година. Минималната заплата от 1 януари 2025 г. се увеличава от 933 на 1077 лв. Минималният осигурителен доход от 1 април се вдига на 1077 лв. Максималният осигурителен доход  се увеличава от същата дата на 4130 лв. Пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли по т.нар. швейцарско правило. За целта са предвидени допълнително 1,033 млрд. лв. Заплатите на чиновниците ще бъдат индексирани с 5% за онези, за които не са предвидени други увеличения. 50% ще е ръстът за военни и полицаи. Учителите ще продължат да вземат 125% от средната заплата за страната.
Според закона с 10 млн. лв. се създават държавни магазини. В тях ще се продават само български стоки, а надценката на цените е ограничена на 10%. Собственик на фирмата, която ще развива магазините, е земеделското министерство.
Най-спорна точка при гласуването се оказа извънредното раздуване на допустимия нов държавен дълг тази година до 18.9 млрд. лв. От обясненията на финансовото министерство се разбра, че освен заложения дефицит от 6.4 млрд. лв. и текущите падежи по старите дългове сумата е раздута, за да покрие и допълнителни 7.2 млрд. лв., които могат да се разглеждат и като скрит допълнителен дефицит.
Сумата е предвидено да се ползва за "специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на здравеопазването, науката и образованието, отбраната, енергетиката, земеделието, спорта и икономическото развитие", става ясно от текстовете на закона за бюджета.
В мотивите му се вижда и кои са конкретните фирми, в които ще отидат средствата. Основните от тях са държавната "Българска банка за развитие", в която ще се налеят 4 млрд. лв., и "Българският енергиен холдинг", в който ще влязат 2.75 млрд. лв. Сериозни суми ще получат също "Напоителни системи" (350 млн. лв.), "Сердика спортни имоти" (40 млн. лв.), "Икономическа зона Доброславци" (23.8 млн. лв.) и др.
Освен финансирането, което получава, ББР сменя и собственика - банката се връща отново във финансовото министерство. Аргументът за това е, че през нея ще се финансира новата програма за саниране, за което има държавна гаранция от 2,5 млрд. лв. Освен това ББР ще има отношение и към инвестиционната програма за общините.
В края на дебатите финансовият министър Теменужка Петкова изрази надежда, че следващият бюджет ще бъде в евро.