Де го чукаш, де се пука

В парламента някои персонажи от родния политически паноптикум успяха да опошлят и принципния дебат за това дали страните извън еврозоната, и конкретно България, трябва да участват в т.нар. спасяване на Гърция. Първо премиерът Бойко Борисов, докато докладваше пред депутатите какво се иска от нашата страна и какво смята той да направи, изкара ситуацията едва ли не така, че цяла Европа само нази чака, за да отпусне парите на Гърция. Чак се смутихме от това каква голяма и направо величествена отговорност тегне над плещите на свидното ни отечество. Фактът, че някои банкери от любимата на Борисов и ГЕРБ Германия, образно казано, даваха на лудия да яде баница, докато му стане лошо, а сега искат публиката да се включи финансово в услугата клизма, него не го смущава. Не го смущава и че преди няколко дни имаше едно мнение по темата, а вчера имаше противоположното. И няма как да го смущава, след като по разкази на очевидци бил казал преди време, че са го отгледали германците, в политически смисъл, разбира се. И той слушка, нали това е работата на децата? Интересно утре, ако в името на германската икономика от ХДС или от "Конрад Аденауер" му кажат да скочи от моста барабар с цялата държава, дали ще го направи или ще метне само държавата?
Обаче рибата беше избита от Мартин Димитров от Реформаторския блок, който вместо да говори по същество, традиционно се отплесна във философстване по теми от общ характер. Не било важно дали е редно да плащаме за Гърция, трябвало да говорим кой бил виновен. Освен това българите били бедни, защото левите правителства у нас всяка сутрин си говорели по телефона с руския президент Владимир Путин. Уникално! Браво! Ти очакваш от политика Димитров да ти даде точно и ясно мнение по конкретен казус, той ти обяснява, че преди лягане трябва да проверяваш дали Путин не се крие под леглото. И този човек беше лидер на партия и лицето на българската десница. Малеее...