27 Септември 2020неделя16:22 ч.

Деиндустриализацията и трагедията на младите европейци

Десетилетия на социални, икономически и образователни експерименти създадоха поколение, което днес политици и експерти наричат "изгубено"

/ брой: 151

visibility 1211

Иван СПИРДОНОВ


Европа е "най-доброто място за живеене в света", заяви германският канцлер Ангела Меркел преди няколко години. Всъщност реалността е друга и е много далеч от твърденията на фрау Меркел. Доста по-прозорлив в прогнозите си се оказва шефът на Формула 1 Бърни Екълстоун: "Континентът ще остане едно добро място за туризъм, но нищо повече. Европа вече е част от миналото."
Прилаганите от десетилетия "модерни" и "научни" похвати и безкрайните икономически и социални експерименти доведоха до тотален срив - не само в индустрията и финансите, а и в образованието и морала. Използваните в повечето европейски страни управленски "миксове" между монетаризъм, марксизъм, кейнсианство и краен либерализъм доведоха до повсеместна деиндустриализация. През периода 2008-2013 г. средногодишният спад на производството в държавите от Европейския съюз е между 3 и 4%. За някои от членовете на съюза - Италия, Испания, Ирландия и Гърция, този процент е в пъти по-висок. Всяка година в Европа затварят хиляди малки и големи фабрики. Цели отрасли, досега традиционни за Европа, станаха

жертва на така наречения аутсорсинг

- прехвърляне на производството в други държави - най-вече в Китай и останалите страни от Източна Азия. Електроника и електротехника, черни и цветни метали, дрехи, обувки, производство на пластмаси - това са все отрасли, безвъзвратно загубени за европейския бизнес.
Идва ред и на поредната "гордост" на Стария континент - автомобилната индустрия. През 2013 г. за първи път се очаква Китай да произведе повече автомобили от Европа - при това към ЕС прибавяме и Турция, и Русия, които не са негови членове! От заводите в споменатите две държави през 2012 г. излязоха близо 3 млн. автомобили и производството там расте. Лесно е да се сметне, че и по този показател ЕС ще изостане от Китай с близо 5 млн. по-малко произведени автомобили. През 1970 г., преди времената на деиндустриализацията, над 50% от новите коли в света излизат от конвейерите в Европа. През 2001 г. този процент е 35, а за 2013 г. се очаква от заводите на Стария континент да излязат едва 20% от автомобилите. За сметка на това европейските автомобилни компании продължават да инвестират в Китай. "Даймлер Бенц" смята да вложи в китайските си заводи над 3 млрд. евро до 2015 г., а "Фолксваген" близо 11 млрд. евро. Така европейският бизнес развива източноазиатските икономики. Но чистата статистика не е най-страшният проблем. Най-страшно е това, което става с младите европейци в резултат на споменатата деиндустриализация.
Експериментирането с всевъзможни "икономически" теории и "хазартната" игра на политиците с цели държави и общества доведе до

абсолютно неясно бъдеще

Младите европейци все повече се различават от своите дядовци и бащи. Безработицата сред младежите до 25 г. всеки месец бележи нови и нови рекорди. Към началото на 2013 г. тя е средно 24% за 17-те страни в еврозоната. Печалните "рекорди" принадлежат на Гърция и Испания - съответно 59 и 52%. В резултат на деиндустриализацията обърканите образователни системи и постоянната смяна на "моди" и модели младото поколение на Европа се е превърнало в гротеска на онези европейци, които някога цивилизоваха света. Безработицата води до загуба на всякаква надежда и до пълна асоциализация на младите хора. Много от тях тотално са загубили трудовите си навици, а у други изобщо не са се формирали такива. Освен това расте и опасността от бедност на старини, защото младежите без доходи нямат възможност да се осигуряват.
Живот ден за ден, краен хедонизъм, култ към "лесните" пари, ленивост, мързел, усещане за презадоволеност и оттам за безнадеждност, сексуална разюзданост, вяра в химерично бързо забогатяване, трайно "потапяне" в киберпространството и отделяне от реалността, отчужденост от обществото, употреба на алкохол и наркотици, увлечения по всякакви идоли, шамани и гурута - от Че Гевара през "пряката демокрация" до Алмодовар, Лейди Гага и Томб Райдър - такова е "веруюто" на повечето съвременни млади европейци. За всичко това са виновни недалновидните управници и техните "експертни съветници" икономисти.
Съзиданието, като основно човешко задължение и достойнство, е забравено. Дори и амбициозните младежи се стремят да се реализират, изучавайки специалности като мениджмънт, маркетинг, публична администрация и прочие, убедени, че вземайки магистърска степен по тези дисциплини, най-бързо ще намерят реализация и по-важното - много по-лесно ще изкарват прехраната си.
Делът на

изучаващите инженерни специалности

постоянно намалява. Това не е случайно. 58% от студентите във висшите технически училища на Великобритания се страхуват от професионалното си бъдеще. За Испания този процент е 87, а за Полша - 50! Дори в Германия - държавата с най-силна и "съхранена" индустрия в ЕС, 25% от бъдещите инженери не виждат достойно професионално бъдеще, а 20% виждат развитието си извън страната.
Духът на съзиданието е унищожен и в още едно отношение - младите хора все по-малко създават семейства, защото това би нарушило техния комфорт и би ги изправило пред нови отговорности, които те не искат да поемат. Стремежът към "невършене на нищо" води и до една друга печална статистика - близо 48% от европейците на възраст до 35 години продължават да живеят при родителите си, неспособни да поемат дори и отговорността да създадат собствен дом.
Затова и Европа застарява. Едва 13% от нейните жители са на възраст под 30 години и този процент е силно завишен, тъй като се дължи до голяма степен на многобройната африканска и азиатска емигрантска общност, особено в страните от еврозоната. Ако през 1960 г. средната възраст на европейците е била 31,5 години, днес тя е около 40 г. За сравнение - в Китай средната възраст е 33,2 г., а в Индия - 24,8!
 Проблемите на младите европейци безспорно са тревожни и това се разбира от някои политици. Бившият председател на Европейската комисия Жак Делор, германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд вече заговориха за "изгубеното поколение" и за

неотложната нужда от спешни мерки

за борба с младежката безработица. Само времето ще покаже дали това ще доведе до реални мерки, или ще остане само политическо послание!
Досегашните действия на политиците и подопечните им научни и експертни институции ни карат да мислим, че трябва по-сериозна и по-дълбока промяна във вижданията за решаване на проблема. Пример, в края на ноември 2012 г. Българският институт за пазарна икономика публикува годишния си доклад, част от който са и "84 точки за икономически растеж". В тези 84 точки никъде дори и не се споменават думите индустрия или индустриализация. За сметка на това има отделен раздел за т.нар. електронно правителство и препоръки от рода на "въвеждане на възможността за плащане на всички държавни и общински такси и данъци през интернет". Даваме този пример, за да подчертаем, че "нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено"! Крайно време е някои политици да поемат историческата отговорност и да заявят, че единствено реиндустриализацията ще реши проблемите на Европа. За тази цел обаче тези политици трябва да сменят съветниците си икономисти и да се обърнат към представителите на технологичния елит. Управниците трябва да работят и за възраждането и развитието на този елит чрез системата от висши технически училища.
При всяко положение е видно, че единствен изход е реиндустриализацията. Държавите в Европа, които запазиха по-голяма част от производствените си мощности - Германия, Австрия и Скандинавието, най-малко страдат от безработица и от всички нейни последствия. Европа трябва да се "завърне в бъдещето", връщайки се към миналото си!
     

Дете бе прегазено на паркинг в София

автор:Дума

visibility 0

БСП поема курс към спечелване на парламентарните избори

автор:Дума

visibility 57

Вижте състава на новия Национален съвет на БСП

автор:Дума

visibility 521

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 645

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 712

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 182

Армения и Азербайджан пред война

автор:Дума

visibility 98

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1368

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 647

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ