Демоните от миналото

Краят на петъчния ден ми поднесе една от най-големите политически изненади в живота. Видях, че партия ГЕРБ разпространи чрез своя пресцентър декларация (не им стигнаха куражът и цинизмът да я произнесат в пленарна зала) срещу провеждането на Луковмарш. Няма да ви пресъздавам патетичните думи, защото, ако се абстрахираме от автора им, те са верни - холокостът е една от най-мрачните страници в историята на човечеството и ежегодното шествие в памет на една не просто спорна, а кошмарна, фигура като ген. Луков е подигравка и предизвикателство пред нас като общество.

Но го казват ГЕРБ! ГЕРБ, чиято кметица в София всяка година през последното десетилетие се правеше, че такова шествие няма и го разрешаваше с настойчивостта на проклятие. Всяка година БСП, много граждански организации, свободни граждани, организирани и неорганизирани антифашисти призоваваха за спирането на това позорно явление, за законовата намеса на държавата. И всяка година Столичната община стоеше с широко затворени очи и се държеше като аутист, потънал в своя свят.

Всъщност, едва от няколко години реалността стигна до Йорданка Фандъкова, а (вероятно) и до ГЕРБ, и то откакто американското посолство също започна да излиза с позиция срещу провеждането на това шествие. Вече беше много късно да се забранява шествието, защото цяло поколение от млади лумпени, водени от още по-странни водачи, вече смята, че това шествие им е право и го провеждат, въпреки забраните и общественото възмущение. 

Едва ли има смисъл да си говорим за историческите измерения на фигура като ген. Луков - човек, успял да досади дори и на германците с постоянното си мрънкане да оглави българска част на Източния фронт. Разказите и митовете за неговия героизъм от Първата световна война са днешно политическо инженерство. Опит да ни опаковат в красива опаковка един нацист и да го продадат като патриот на младото поколение.

И точно тук проблемът "Луковмарш" отива стъпка по-далече и навлиза в територията на виновното настояще. Много е хубаво, че този път доста партии излязоха с позиции (но и доста премълчаха). Големият въпрос е защо стигнахме дотук. Защо България се превърна в общество, в което престъпниците от миналото се възкресяват с ореола на ангели? Защо тези, които пренаписваха учебниците по история, за да измият днешните си биографии, не си дадоха сметка, че така реабилитират чудовището на фашизма и е въпрос на време фигури като Луков да изплуват от това блато. И как може да си срещу Луковмарш, а същевременно да лееш сълзи пред т.нар. Паметник на жертвите на комунизма, където името на Луков веднага се вижда. Където заедно с него стоят не по-малки психопати и чудовища, днес получили ореол на светци.

Именно това перверзно извращаване на историята днес ражда отново и отново с отровния си дъх всякакви шествия, странни сили и постоянен фашизъм. И ще ни трябват много усилия да върнем тези демони обратно там, където им е мястото. И не съм сигурен, че само декларациите ще свършат работа.