Депутатите - на Оборище!
Защото имаме държава да спасяваме и държавност да възкресяваме
/ брой: 79
"Моите оборищенски депутати са ангели, най-чистите и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде".
С убийствените думи на Захарий Стоянов в парламента влетя една кълбовидна мълния, блесна, тресна и обрули ушите на депутатите, перна ги по запотените вратове и ги остави безмълвни. Не че са особено членоразделни. Не знаеха какво да правят - да ръкопляскат, да роптаят или да ръмжат спотаено.
"Има видим и невидим свят. И в тоя голям невидим свят тези български ангели сега гледат нас", каза Томича.
Така е. Възкресителите на българската държава, тези наши ангели-застъпници пред историята, ни гледат и ни закрилят. И ни се чудят на акъла. Защото те не предават нито продават народ и държава на чужди интереси заради своя си интерес, не се влачат подир чужди политики, не посягат на народното богатство заради своето си разбогатяване. И нито един от тях, нито веднъж не казва "Ние сме малки, от нас нищо не зависи, к`вото кажат началниците"...
Те началници нямат.
Нашите ангели останаха на Оборище. И животът ни, политически и обществен, се препълни със зле преоблечени гяволи, които, казва Захарий, "докато се изберат, продават и майка и баща, и чест и съвест; които не народът избира, както тия обичат да казват, но техните безсъвестни лъжи и подкупвания". Всякой избягва да цитира тези думи, заобикаля ги, нелицеприятни са те, "не се отнася за мен", казва...
Бягството не е решение.
Няма как да избягаш от Оборище. Нито къде.
Преди време предложих една идея, сега ще я повторя - животът на всеки новоизбран парламент да започва на Оборище. Днешните депутати трябва да отиват там. Ведно с официалните лица, дипломатите и журналистите. Ще е поучително. Там. Пешком. По тясното пътче, през десетина мостчета, над малката рекичка, в усоето, в Средногорските глъбини, сред вековните белокожи букове с изпъкнали като вени коренища. При малкото паметниче. Без мерцедеси, без лъскавите патъци и тоалети, не нагиздени като за модно дефиле.
Искам да ги видя там. Да ги чуя. Как се заклеват там. Там. Как говорят. Оборище не търпи кухи фрази и надути речи; презира притворството на празнодумците, изобличава лицемерието на словоблудниците, осмива високомерието на измамниците.
Днешните депутати трябва да отиват там. Или те ще отхвърлят от себе си корист и егоизъм, безчестни сговори и безсъвестни сделки, подлости и предателства, или Оборище ще отхвърли тях.
Защото имаме държава да спасяваме, имаме държавност да възкресяваме. Това не е патетика. Това е факт. Отново.
