Десен еврофетиш

Мониторингът от страна на ЕК върху България отдавна е нещо като фетиш на дясното. С изключително перверзна радост те от години паразитират върху този факт и се изживяват като истерични говорители на Брюксел, нещо като секта на садо-мазо политици, чийто любим спорт е изтезанието и драматичното самобичуване.
Точно заради това, уви, не е никаква новина, че евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов се очертава като единствен защитник на тезата, че наблюдението над България трябва да продължи. В това му разбиране няма нищо национално, нищо обединяващо. Той се води от теснопартиен интерес и е време това да стане кристално ясно.
Загубата на мониторинга ще е политическа катастрофа за ДСБ. По този начин те губят основния си източник на политическа легитимност и основен лост за влияние върху всяка власт в България, с изключение на тяхната, разбира се. Те се нуждаят от този мониторинг като политически плевел от тор, защото без него ще останат не само без кауза, но това е все едно да отвориш завесата и слънцето радостно да покоси някое вампирско сборище.
Заради колективната десебарщина на ума се опитват да насадят разбирането, че България е толкова зле, ама толкова зле, че едва ли не е била приета по милост в ЕС и сега грантовите ченгета трябва всяка година да ни казват какво да правим, ако искаме да предизвикаме радостни сълзи в очите на Жан-Клод Юнкер. Нали не вярвате, че е така? България е зле не защото правосъдието куца чак толкова или пък, че квотите във ВСС не са наредени според фън-шуито на Христо Иванов, а заради ужасяващата бедност и неравенство. Те са продукт не на лошо правосъдие, а на калпава политика, чийто основен дилър през годините беше десницата с нейното вътрешно мракобесие. За да избягат от своята вина обаче, десните до началото на другия век ще се опитват да ни внушават, че трябва да сме наблюдавани. Непрестанно. Всеки миг. Защото те прекрасно знаят, че ако всичко това спре, те изчезват. Вятърът ще ги отвее като реформаторска листовка в случаен столичен квартал.