Десет причини за политическото дълголетие на Берлускони

Главният герой на книгата "Стратегията Б. Берлускони, разтълкуван за бъдните поколения" от Бепе Севернини е световноизвестен. С него се занимават както сериозните новинарски емисии, така и клюкарските рубрики. Защо обаче Б. е това, което е, и как е успял да заслужи вниманието на журналисти, избиратели и анализатори? Не е сигурно дали тази книга е единствено опит за обяснение на политическото и медийното дълголетие на Силвио Берлускони, или в нея прозират чертите на една очарователна и своеобразна нация, която не спира да поднася изненади. Бепе Севернини демонстрира блестяща журналистическа форма и в типичния си стил предлага умен текст в остроумна обвивка. Това е втората му книга на български език след много успешната "В главата на италианците", и двете издадени от "Колибри".


Да се разяснява на италианците личността на Силвио Берлускони, си е загуба на време. Всеки от нас си има виждане, дооформяно през годините на снизхождение или непоносимост, и няма да го промени. Всеки италианец си мисли, че притежава ключа към вярното тълкувание - дискусиите са излишни. Не е излишно в замяна на това да пробваме да разясним тази личност на бъдните поколения, а защо не и на чужденците.
Как е възможно Берлускони - оттук насетне за краткост Б. - да е бил избран да управлява (1994), преизбран (2001), отново преизбран (2008) и да рискува да спечели и следващите избори? Каква е тайната на политическото му дълголетие? За да е властвал в италианския политически живот почти двайсет години, си има причина. Има даже десет причини.
1. Човешкият фактор; 2. Божественият фактор; 3. Факторът Робинзон; 4. Факторът Труман; 5. Факторът Хувър; 6. Факторът Зелиг; 7. Факторът Харем; 8. Факторът Медичи; 9. Факторът T.I.N.A. - There is no alternative (Няма никаква алтернатива); 10. Факторът "Палио".

Човешкият фактор

Б. е актуализираната автобиография на една нация, а автобиографиите изобилстват от самоснизхождение и пропуски. Десетки милиони италианци не ги е грижа за конфликтите на интереси (че кой ги няма?), за съдебните му неприятности (ами ако утре и нас ни споходят?).
Какво да кажем за полуистините, за въпросите без отговор? Терминът accountability трудно се превежда на италиански. Симпатия е невъзможна за превод на английски. А симпатията се печели и като се слезе - нарочно, случайно или по погрешка - до нивото на най-нслабо информираните избиратели. И дреболии вършат работа. През май 2010 г. по време на пресконференция във Вила Мадама той каза:
- Разполагаме с много технически средства. Ползваме например Гогол и други предоставени от интернет възможности... Гогол? Николай Василиевич? Писателят? Не, може би гугъл, търсачката. Но Б. не е наясно с интернет. През 2009 г. попитал шефа на влиятелна фирма от Ай Ти сектора:
- Извинете, ама вие хванахте ли му цаката?
Доказателство ли е това за неадекватност? На друго място може би. В Италия една част от електората също като него не сърфира; но гласува. И обича да си има компания.
Същото се отнася за гафовете по време на официални събития в Италия и в чужбина: не е речено, че не са от полза.
За последните осем години Б. успя:
- да каже на германски евродепутат, че ще го предложи "за ролята на есесовец" във филм "за концентрационните лагери" (2003);
- да се снима до Тони Блеър с шарена кърпа на главата;
- да разкаже, че е "извадил от нафталина уменията си на плейбой" с финландската президентка Таря Халонен (2005);
- да стресне с "ку-ку" канцлерката Ангела Меркел (2008);
- да раздразни Елизабет II, като шумно подвиква към присъстващите (2009);
- да каже, че е "наредил" на американския и на руския президент да подпишат споразумението за съкращаване на оръжейния арсенал (2010).
Чуждестранният печат се смее; мрежата често го осмива; но значителен дял от общественото мнение в Италия просто се усмихва. Човешко, твърде човешко.

В каре под снимката на автора

Бепе Севернини (Крема, 1956) е известен италиански журналист. Пише за в. "Кориере дела Сера", дългогодишен кореспондент на сп. "Икономист" в Италия. Футболен запалянко и автор на множество материали за любимия си отбор, обединени в "Наръчник на съвършения привърженик на "Интер" (2007), както и на 14 бестселъра. "Един италианец в Америка" (1995) влиза в класациите на най-продаваните книги в САЩ. "В главата на италианците" е бестселър на "Ню Йорк таймс" (2006) и е преведена на девет езика. Бепе Севернини е избран за "Европейски журналист на годината" в Брюксел (2004). През 2001 г. кралица Елизабет II го удостоява с титлата Офицер на Ордена на Британската империя.