"Деца на слънцето" - цветя от царството на красотата

Мария Попова,
ландшафтен архитект

Едно от най-красивите и най-нежните растения, което обитава водните пространства, е бялата лилия. Тя цъфти през пролетта, като нежните й цветове се отварят при изгрева на слънцето и се затварят с неговия залез. Затова лилиите са наричани още и "деца на слънцето".
Родственик на лилията, който обаче може да поставите във ваза, е известният в нашата страна бял крем или лилиум. Това красиво пролетно растение е много подходящо за букети. Трайният му и приятен аромат ще се носи в помещението, в което е поставен, повече от седмица.
Древните гърци приписвали божествен произход на лилиите. Според легендата, когато  Зевс изневерил на съпругата си Хера с красивата Алкмена, от тяхната любов се родил син - Херакъл. Хера поискала да убие бебето, но щом го видяла, се трогнала и решила да го накърми. Херакъл я приел за враг на майка си и я захапал силно. От ухапаната й гръд прокапали мляко и кръв. От млякото се образувал Млечният път на небето, а от капките кръв, които паднали на земята, поникнали лилии.
Лилията била много почитана и сред древните перси. Тяхната столица се казвала Суза, което в превод означава "град на лилиите". Те били изобразени в нейния герб като символ на непорочна чистота.
Според библейските предания лилията растяла в райската градина. Дори след прегрешението на Адам и Ева прекрасният цвят на растението останал така чист и непорочен, както и преди това.
Храмът на цар Соломон бил украсен с лилии, изваяни върху капителите на колоните и стените.
Жълт лилиум растял около люлката на Мойсей.
Червената лилия пък се появила така: цветето сменило цвета си в нощта преди страданията на Спасителя на кръста. Когато минавал през Гетсиманската градина, всички цветя навеждали глави пред него. Само лилията не го направила. За да се наслади на нейния аромат и красота, Христос се спрял, но когато тъжният му поглед попаднал върху цветето, то се засрамило от своята гордост и поруменяло.
 Древните египтяни също отдавали почит на красивите цветове на лилията. Нейното изображение при тях символизирало продължителността на живота, свободата и надеждата. От цветовете на растението извличали благовонни масла за аристокрацията.
Голямо значение на лилиума отдавали и римляните при празненствата на цветята. С цветовете му украсявали статуята на богинята Флора. На победителите в състезания подарявали венци от лилиуми. За римляните това цвете символизирало надеждата. Те дори го изобразявали на своите монети. Главите на младоженците пък  украсявали с клонки от растението като пожелание за изобилие и чистота в живота.
Лилията се среща и в скандинавската митология. Богът на мълниите Тор бил изобразяван, държащ в дясната си ръка мълния, а в лявата скиптър, увенчан с лилия.
Легендите и приказките разказват за елфи, които заспиват в цветовете на лилията през деня, а вечерта от камбановидните й цветчета се носела нежна мелодия.
Лилиите заемат важно място в хералдиката на Франция. И досега за французите бялата лилия е символ на власт, смелост и благородство. Три златни лилии пък са емблема на кралската власт и означават справедливост, състрадание и милосърдие.
В Средновековието Франция била наричана "царството на лилиите", а френският крал - "Кралят на лилиите".
След смъртта си Жана д'Арк е канонизирана от църквата и наречена Жана д'Арк дю ли, което означава Жана лилийна. Гербът й представлява меч с венец от лилии върху него - символ на смелост.  
Лилията също е почетен знак, който бил изобразяван върху гербове и монети. Людовик XIV пуснал в обръщение монети във формата на златни и сребърни лилии. На едната страна на монетата се намирало изображението на краля, украсено с лилии и увенчано от двата края на кръста с корони.
В Испания и Италия лилията и нейните родствени видове са обект на особена любов. При тези народи тя е смятана за предпочитаното цвете на Дева Мария. На главите на младите момичета, отиващи за първи път на причастие, се поставят венчета от лилиуми.
Прекрасните цветя се отглеждали в Германия в манастирските градини. Те са свързани с много легенди за задгробен живот и според вярванията не бива да се садят в гробища. Ако обаче израснат там сами, това значи изкупване на греховете.
В Кавказ под дъжда белите лилии могат да придобият жълт или червен отенък.
Сибирската лилия е рядък вид, произхожда от Китай. 
Бялата водна лилия е приказно красиво цвете, което в нашата страна е вписано в Червената книга със статут на застрашен вид. Водните лилии са многогодишни растения с плаващи на повърхността на водата едри бели цветове и листа. Цъфтежът на тези изумителни водни цветя започва в началото на лятото и продължава чак до септември. През пролетта те се разлистват красиво на повърхността.
Лилиите са разделени в две основни групи:
- тропически, които са с по-големи и наситени цветове, достигащи около 80-90 см, и на цвят бели, червени, оранжеви, жълти, лилави, дори сини;
- устойчиви - дребни и нежни, много изящни.
През март или в началото на април е засаждането на устойчивите видове, около средата на май - на тропическите.
В наши резервати, където основната задача е опазването на редица редки видове птици и растения, водната лилия е на особена почит. Известен е и масажът с водна лилия, който е незаменим за отнемане на напрежението. Екстрактът от водна лилия съживява кожата и дава незабравимо усещане за свежест, подсилва косата.

Лилиум
Ако искате да разнообразите вашата градина и да я направите по-ефектна, може да я обогатите с лилиуми. Трябва да сте търпеливи, защото след засаждането е необходимо да изчакате почти година, докато растението се развие и започне да цъфти. Това се случва от средата на пролетта до ранна есен.
Растението се развива най-добре на шарена сянка. Предпочита глинесто-хумусна почва, обогатена с перлит или пясък. От пролетта през месец май до есента поливайте обилно, но не допускайте задържане на вода. В края на есента, през октомври-ноември, отрежете пожълтелите издънки. През зимата приберете растението у дома при температура около 5 градуса. 
Разпространен сорт у нас е така нареченият Петров кръст. Окраската му е розова или виолетова, най-често с кафяви или червеникави точици. На височина достига от 1 до 2 м. Образува от 20 до 50 цвята.
На известния сорт лилиум кандидум цветовете са бели, широкофуниевидни, с приятен и много силен аромат. Цъфти през юни-юли, след което стъблото му изсъхва. През септември вегетативното състояние се възобновява. Образува се розетка от листа, с които лилиумът презимува. През пролетта отново от луковицата се образува цветоносно стъбло. 
Царският лилиум произхожда от Тибет и образува големи бели цветове. Цъфти в разгара на лятото, през юли и август. Най-добре се развива на слънчеви места и на полусянка.
Другото име на лилиума е "Звезда на земята". Според легендата, когато падащите звезди докоснат земята, се превръщат в цветя. Именно тези цветя са лилиумите.