Деца срещу безхаберието

Щедър жест на деца от Троян навярно събуди усмивки и признателност у много българи вчера. Малките ученици са изработили и продали 6000 мартеници, за да купят скъпи инструменти за "Пирогов". Докато викаме "Браво на дечицата", не можем да не се замислим за абсурдността на ситуацията. Що за държава e, в която се налага малчугани да даряват клампи, ножици, щипки, за да могат лекарите от най-голямата спешна болница у нас да оперират техни връстници? Докога ще разчитаме великодушието на хората да крепи работата на държавни или общински болници и на други институции? Властта има задължението да финансира здравеопазването и социалните дейности именно с осигуровките и данъците, които плащат родителите на същите тези деца. Абдикацията от вменените функции и от отговорностите води до унизителната ситуация водещ лекар в детската хирургия да разчита на ученици от началното училище, за да си върши качествено работата.
А с какво чувство ще растат малчуганите, които вместо да събират пари за къщички за птички, за спортно състезание или за украса на класната си стая, се налага да правят благотворителни инициативи за спасяването на учителката си, за кувьози, за болни съученици, за деца сираци, за ремонт на храм? На какво точно ги учим с подобни жестове на великодушие и състрадание? Не ги ли караме да свикват, че за да се крепи страната им, ще трябва и като пораснат, да финансират от джоба си държавата двойно, че и тройно. Един път като й плащат налозите, втори път - за благотворителност, трети път - за подкупи. А ако изпаднат в беда, ще трябва да разчитат само на хорското милосърдие. За какво тогава са ни хрантутници във властта?