Децата ни, наказани заради езика на омразата

Представете си, че сте дете, което живее в бедност. Представете си, че съвсем скоро сте започнали да ходите в ново училище, където вероятно в началото може да ви е било трудно заради това, че сте от различен етнос. Въпреки това, полека лека нещата потръгват и започвате да свиквате с новото училище. Представете си, че един ден, обаче, не можете да отидете училище, защото има реална опасност, че ще ви набият – нищо, че сте дете и че нямате нищо общо с причината, по която се търси физическа саморазправа. Представете си, че гневна тълпа идва пред вашата къща, за да я руши и да я пали. Представете си, че дори полицията съветва семейството ви да потърсите временно настаняване при роднини в други градове заради етноса, към който принадлежите – а не защото сте направили нещо нередно. Представете си, че спешно ви настаняват в център извън семейството ви, за да може да се махнете от града – отново поради същите причини. Представете си, че семейството ви няма да получава помощите, които му помагат да не потъне в пълна мизерия, защото докато не ходите на училище вследствие на всичко това, неизвинените отсъствия се трупат.

Ако не можете да се поставите на мястото на детето, вероятно можете да се поставите на мястото на родителя – чието дете е заплашено, чието дете не ходи на училище, чието дете трябва да напусне дома си, само защото се е родило във вашето семейство и вашата общност.

Това е ситуацията на много деца от Габрово днес. През последната една седмица след едно престъпление между възрастни хора (побоя на трима мъже над продавач в магазин от 7 април), в града започват протести – започнали като протест срещу неработещата правосъдна система и чувството за безнаказаност, но ескалирали в насилие, насочено дори не към извършителите, а просто въз основа на етноса. По данни от медиите, получена е оставката на директора на МВР Габрово и са задържани няколко души, а редица други са освободени след съставяне на актове за притежание на ножове, боксове, метални палки и пиротехнически средства. Без да има доказани данни за това, в протестите изглежда да са въвлечени и видимо непълнолетни момчета, част от които са заедно с групите, търсещи саморазправа. Поне пет къщи на хора от ромска общност, които нямат нищо общо с престъплението, са потрошени, а една е запалена, като в част от тях семействата и децата им са вътре. По данни на организации, членове на Национална мрежа за децата, работещи в Габрово, три четвърти от семействата от ромска общност не са в града. За част от децата се наложи търсене на спешно настаняване включително и в социални услуги, за да могат да бъдат изведени от града, тъй като семействата им не могат да го направят, заради реална опасност за здравето и живота им. Тези деца няма да живеят със семействата си в следващите няколко дни или дори седмици, а още повече деца няма да ходят на училище просто защото са родени в ромска общност. Междувременно, по норматив неизвинените им отсъствия са причина за спирането на помощите, на които семействата разчитат; а според внесените поправки в Закона за социално подпомагане, макар и засега приети само на първо четене, теоретично това може да е за цяла година.

Кой понася отговорността?

Причината за настоящата ситуация може да се търси в редица фактори – нарастващото недоверие в правосъдната система и държавата като цяло; публичните изказвания, насочени към насърчаване на етническото напрежение и използващи реч на омразата; трупаните с години проблеми на разделянето на етнически признак; определянето на гнева, който подбужда протестните действия като „справедлив“ ; общината, която се ангажира да не допуска „демонстрационно незачитане на правилата и нормите, неуважение към гражданите, тяхното имущество и институциите, както и насилие, без значение по какви причини и мотиви“, но изисква спешни проверки на адреси на „ромски фамилии“ и „хора от криминалния контингент“, поставяйки знак на равенство между двете; забавената реакция на полицията и прокуратурата.

Равносметката една седмица след събитията, обаче, показва че отговорността за насърчаването на етническо напрежение и език на омразата понесоха децата, които бяха принудени да избягат от града, в който живеят, да спрат да ходят на училище и, за някои от тях, да бъдат разделени от семействата си като спешна временна мярка.

Габрово, макар и много екстремен, не е изолиран случай – можем да се сетим за Катуница през 2011 и Войводиново през 2019, както и за събарянията във Ямбол през 2010, Стара Загора през 2014, Гърмен през 2015 и Варна през 2016. Всички тези случаи не започват като етнически конфликт, но много бързо прерастват в такъв, включително и заради начина, по който се представят от медии и политици. Наред със справедливото правосъдие, за което всички настояваме, необходими са спешни мерки срещу употребата на език на омразата, която не за пръв път води до масово насилие. Ние от Национална мрежа за децата отново напомняме, че най-потърпевшите от тези ситуации са децата – тези, които са въвлечени в ситуацията, но и всички останали, независимо от техния етнос, които все повече растат в свят, белязан от разделение и омраза.

Почти десет години по-късно, нашият призив звучи все още актуално: „Днес е по-важно от всякога ние, възрастните, да поемем отговорност за това, което се случва в страната и като разумни и цивилизовани граждани да го обясним на децата си. Ако продължаваме да насаждаме етническа омраза, намекваме или говорим с пренебрежение към една група хора и възхваляваме друга, ние продължаваме да нехаем за въпроси, които българският политически елит пренебрегваше десетилетия наред“.

(Позицията е публикувана на официалния сайт на НМД. Заглавието е на редакцията)