Децата трябва да се учат на самостоятелност от малки

Ива Георгиева е учител-асистент в столично частно училище. Образованието и отдадеността й на професията педагог са причината всеки път, когато заговори за детски градини и ясли в очите й да гори особен пламък. Майка на двегодишния Боян, тя е готова да се бори, за да промени системата и да направи яслите едно по-уютно и забавно място, на което децата да се учат, играейки.

"Не трябва да се променят само училищата, а трябва да се започне от яслите и градините, оттам, където се полагат основите на детското развитие"


- Г-жо Георгиева, какво ви накара да изберете учителството за своя професия?
- Още от тийнейджърска възраст знаех, че искам да се занимавам с деца, въпреки че все още нямах ясна идея дали искам да съм точно учител. В университета ме приеха в учителска специалност. Колкото повече учех и се срещах с хора, които работят в сферата, толкова по-сигурна ставах, че това е моята професия.
- Все по-малко млади хора избират учителската професия. На какво се дължи липсата им на мотивация?
- Може би основната причина е ниското заплащане в сектора. В него не се инвестира достатъчно, а управляващите не го приемат за важна сфера. Образованието полага основите за всичко останало, редно е, а и вече е време да започне да се мисли по-сериозно за подобрение на качеството на образование, за квалификацията на учителите. За съжаление повечето действащи учители са възрастни, с остарели схващания и методики, а е важно да подхождат адекватно към променените нужди на децата. По-младите колеги се демотивират, когато опитат да прокарат нещо ново, но не получават шанс да го реализират заради нечии закостенели разбирания.
- Как могат да бъдат стимулирани идеите на младите учители?
- Трябва да се взаимства от добре работещите практики в световен мащаб. Работя в такава среда, а системата е напълно различна от нашата и определено действа много добре. В България имаме какво да научим, за да променим нашия стил на обучение и отношение към децата. Не е нужно да измисляме изцяло нови неща, просто трябва да черпим опит от хора, които вече са намерили добрите решения.
В системата, с която работя, са обединени 4 световни практики - американска, канадска, австралийска и великобританска. От тях са взети и внедрени в едно някои от най-добрите практики. Работя в начален курс, с най-малките деца, които са 3-4-годишни. Училището е с международен статут и се стреми да посрещнем нуждите на различни семейства от цял свят...
- Кои са нещата, които най-много ви харесват в тази система?
- В началния курс децата не са възприети като празни съдове, не са поставени в калъп, в който някой да се опитва "да налее" еднакви знания и да ги направи абсолютно еднакви. Точно обратното - стремим се да стимулираме естествените им нужди към търсене на знание спрямо техните индивидуални потребности. Поощряваме ги сами да търсят отговорите на въпросите, които ги интересуват. Този процес е стимулиран с различни активности и учене чрез игра.
Работим с естествени материали, често сме сред природата, стремим се да развиваме въображението и аналитичната им мисъл, но по забавен и увлекателен начин. Като пример мога да посоча проекта "Хляб", който бе насочен към най-малките. Чрез него децата се научиха не само да месят хляб, но проследиха целия процес - от посяването на зрънцето до сервирането на хляба на масата. Посетихме различни пекарни. Ходихме и в "Софиямел", децата видяха машините, видяха как се мели брашното... Четохме и различни истории от цял свят, свързани и посветени на хляба. Децата получиха социално-емоционални умения, но се сблъскаха и с различни понятия, включително и с някои химически процеси. С подобни проекти децата откриват по-лесно света - чрез разказване, изживяване, докосване. Нищо не им е сервирано като суха материя, която просто трябва да се научи.
Харесвам тази система, защото стимулира самостоятелността на децата. Поощряваме ги да се хранят сами, да използват прибори въпреки възрастта си, да се грижат за вещите си, да бъдат по-отговорни. Дискутираме по различни теми и търсим мнението им. Използваме изкуството, за да дадем възможност на децата да се изразяват като личности.
В тази система и в училището, в което работя, персоналът постоянно е обучаван допълнително. Имаме специални дни за професионално развитие. Идват лектори от различни държави, които ни показват най-новите тенденции в обучението в различни области - математика, писане и др. Обръща се много сериозно внимание на нашето собствено развитие като специалисти.
- Вие имате дете, което ходи в традиционни държавни ясли. Има ли нещо, което да ви притеснява?
- Отношението е коренно различно. Пуснахме го в държавни ясли, без да си даваме сметка какво ни очаква. Не смятах, че частните ясли ще допринесат по някакъв особен начин за неговото развитие. Смятах, че независимо къде учи детето, важното е на какъв персонал ще попадне и какви хора ще работят с него. Годината, която той вече прекара в тези ясли, ме накара да си задам много въпроси и да се замисля дали направихме подходящия избор
Притеснява ме това, че персоналът там не е педагогически, а с децата работят само медицински сестри. Този тип на гледане на децата в яслите се прилага от поне 50 г. и вече не е ефективен. Според мен децата в тази възраст нямат нужда да бъдат отглеждани единствено чисто физически, те имат нужда да бъдат стимулирани да се развиват и да мислят самостоятелно.
В много държавни ясли има застаряващ персонал, който не получава никаква допълнителна квалификация и не е способен да посрещне нуждите на децата. И това личи. Единствената родителска среща в тези детски ясли започна с предупреждението да не ги наричаме лелки, защото са квалифициран медицински персонал. Това самочувствие обаче не е подплатено с нищо.
Детето ми се адаптира към яслите много трудно, защото бе привързано към мен. В момента, в който отидеше в яслите, започваше да плаче. Персоналът там обаче се отнасяше с него зле. Наричаха го лигльо и ревльо. Нямаше разбиране. За съжаление подобно бе и цялостното им отношение. За тях децата са ревльовци, лигльовци и пикльовци, дори си позволяват да ги наричат така! Това може да се отрази на психиката на децата. Като педагог осъждам подобно поведение. Слагайки подобен етикет и употребявайки такива епитети към децата, подобни хора заличават изграждането на самочувствие и объркват представата на децата за самите тях. Съществува опасност децата да започнат да се възприемат като такива.

- Могат ли родителите да противодействат на подобно отношение към децата?
- Като родител застанах срещу това, но не бях разбрана. Те не приемат това като нещо нередно, а те слагат в графата "тази на какво се прави". Сигурна съм, че подобен "бунт" може да се отрази и на отношението към детето в негативна насока.
- Как може да се реши ситуацията, без да се влиза в конфликт?
- Колкото се може повече родители трябва да се обединят срещу подобно поведение на персонала. Да надигнат заедно глас. Ако всеки води битката сам, то резултатът ще е нулев. Родителите трябва да изразяват мнението си пред ръководството на яслите. Ако повече родители изразят позиция, гласът им ще бъде чут, а оттам може да бъдат взети и мерки.
За цялостно решаване на проблема обаче е необходимо по-обширна обществена дискусия. Повечето родители често си мълчат в подобни ситуации от страх да не пострада детето.
- Какво е отношението ви към родителските кооперативи?
- Аз също търсих кооператив, но в нашия район не открих такъв. Идеята за родителски кооператив е добра. В тази възраст на децата ще работи чудесно, защото ще им позволи да са със свои връстници и да изграждат социални умения, докато са в подкрепяща и домашна атмосфера. И двете неща са много важни за деца на тази възраст.
- Какви са очакванията ви за обучението на малките деца, очаквате ли някакви кардинални промени в българското образование?
- Честно казано, не. Не мисля, че някой обръща внимание на този етап от развитието на децата. Управляващите сякаш са концентрирани повече в реформите в средното и висшето образование и никой не мисли за яслите и детските градини. Не трябва да се променят само училищата, а трябва да се започне от основата - от яслите и градините, оттам, където се полагат основите на детското развитие.