Детската вокално-театрална формация "Таласъмче" представя два мюзикъла в Софийската опера

Детската вокално-театрална формация "Таласъмче" представя на малката сцена на Софийската опера два мюзикъла - "Последното желание" на 20 март от 16 ч. и "Денят на прошката" на 21 март от 16 ч.

"ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ" е сценична адаптация по баснята на Лафонтен "Щурец и мравка" и едноименната пиеса на Орлин Василев. Тя е в съзвучие с реалните проблеми на днешното общество - справедливост, добродетелност,  правото на избор, откриването и приемането на другия; надеждите, разочарованията и амбициите на хората.

Преди 26 века на един роб с остър ум на име Езоп му хрумнало да изрича неприятните истини на господаря си, разказвайки му истории, чиито герои са животни. Така истината можела да се възприеме по-безболезнено. Много по-късно във Франция през XVII век царувал Кралят Слънце (Луи XIV), а басните съчинявал Жан дьо Лафонтен. Поуката от тях е как да живеем и какви да бъдем. Неща, вечни за всяка епоха и всеки човек. В баснята "Щурец и мравка" щурецът свирил цяло лято и веселил с песните си мравките, за да бъде трудът им по-лек. Щом задухали студените ветрове и наближила зимата, той се оказал без храна и... се сетил за мравката. Може и да му помогне - нали е богата. Но тя го изгонила и щурецът останал сам с нещастието си. Не очаквай помощ от тези, които не оценяват труда ти!

Тъжна басня се получила... Така се родила "нова басня", превърната в сценична приказка и вдъхновила мюзикъла "Последното желание". В него има и приключение, и определена нравствена идея. Щурецът попада в опасна ситуация, но го спасява желанието му за справедливост. Преосмислена е известната басня от гледна точка на детския опит и сетивност.

В мюзикъла стремежът към добродетелност и справедливост на щуреца е съпоставен с безсърдечието на мравката. "Продължението" има нова развръзка и щастлив край. Добродетелният щурец доказва превъзходството си над безсърдечната мравка. Доброто тържествува над злото! "Да търсиш правда трудно е... В двореца няма справедливост - царицата го изпраща на бесилото. Последното желание на щуреца е да изпее своята прощална песен. И тогава се случва чудо! Песента на щуреца е вълшебна и дарява живот на болната царска дъщеря. Царицата получава своя урок и иска да се отплати за лековитата сила на песента. Как? Като го назначава за придворен певец. Но гордият щурец си тръгва с думите: "Песента не може да слугува!" 

Постановката е по баснята на Лафонтен, сценарий Орлин Василев, адаптация Бойка Ангелова, режисьор Тодор Янкулов, музика и аранжимент Димитър Костанцалиев, хореография Юлиана Томова, сценография и костюми Любка Недялкова и Диана Христоскова, графичен дизайн Яна Костанцалиева.

"Историята, която ще ви разкажа, се случила в нощта преди Заговезни. Тогава хората по цялата земя пречистват домовете и душите си от зли сили и зли мисли. Та в този ден едно най-обикновено семейство..." Така започва историята на мюзикъла "ДЕНЯТ НА ПРОШКАТА". В него вечната тема за доброто и злото се представя по различен начин. А именно, че злото всъщност е непроявено добро. 

До всеки човек има по един "таласъм", който му създава препятствия, за да го накара да промени нещо в себе си. Да започне да действа, за да преодолее проблемите, а не да се оплаква и да обвинява другите за живота, който води. Да потърси промяната вътре в себе си, за да намери щастието в живота си. 

Действието се развива в един обикновен дом, в едно обикновено семейство вечерта преди Заговезни, в Деня на прошката. Но едновременно с това друго семейство също празнува, на същото място, само че в един паралелен свят... семейството на къщните духове. Как съжителстват тези две семейства, невидими един за друг?!

Постановката е по идея на поета Николай Милчев, музика Димитър Костанцалиев, сценарий и режисура Тодор Янкулов, аранжимент Димитър Нинов, Димитър Костанцалиев, вокален педагог Димитър Костанцалиев. Текстът на песните е на Николай Милчев и Тодор Янкулов, хореография Юлиана Томова, сценография и костюми Рафаела Рафаелова и Ива Янкулова, графичен дизайн Яна Костанцалиева.