Детски лагер с мисия

В забързаното ни и динамично всекидневие съществува място, където времето сякаш е спряло, а детският смях е огласен от духа на Възраждането. Летният лагер "Аз съм българче" организира вълнуващо пътешествие в Копривщица - града-музей, превърнал се в емблема на българското родолюбие. Това не е просто ваканция, а завръщане към корените.

Подрастващите учат историята и обичаите си, докато играят сред чистата природа на Средна гора. Вече десет-единадесет години лятното училище възпитава уверени и знаещи млади хора, които носят България в сърцата си.
"Това е реализация на отколешна моя мечта да създам инициатива, в която да сме полезни за децата, споделяйки време, труд, знание. Разбира се, всичко е подплатено с многогодишен опит и умения, споделя пред ДУМА Пепа Чавдарова, основателка на Детския лагер "Аз съм българче", която го организира с подкрепата на семейството си.
Неговата мисия е да отдели децата от екраните и да им покаже, че има различен начин за общуване, игра, усвояване на знание или придобиване на нови умения, които да осмислят времето им. Това е място, където телефоните се държат в офисно кошче за отпадъци от момента на пристигането на децата. Връзката с родителите се осъществява вечер за около петнайсетина минути.

Може би това, което ни отличава, е, че сме доброволци. Събираме се през лятото за две смени (три сме правили отдавна, преди пандемията), по време на летните си отпуски. Всеки от нас има своята работа. Това не е бизнес начинание, нито пък лагер - клуб по интереси, или за деца от едно училище. Това е лятно училище, в което идват деца от цяла България. Ученици от добри семейства и понякога преживели загуба на близък или друга житейска трудност, обяснява Чавдарова.

Тази година е малко по-различна и ще използват момента за пренареждане на приоритетите. Обмислят една смяна - от 10 до 16 август, както и промени в програмата. Тя включва много образователни, занимателни и физически активности. Кулинарна, грънчарска, кожарска работилница, конна езда, ден на хляба, гостуване в музеи или разходки в природата. Дейности, които ангажират изцяло вниманието на децата, като посещение на ферми с каруци, басейн или събития от културния календар на града. Приемаме деца от 8 до 14 г. Местата са ограничени и се запълват за кратко време, предвид материалната база, която наемаме, отбелязва основателката.
Денят започва рано, с физически упражнения на двора и завършва късно вечер в спокойни разговори или настолни игри. Участниците учат чрез преживяване и активна изява в дейностите. Учат се да общуват, как да се държат в обществото, как да управляват времето и парите си, как да се справят с насилието и агресията в училище, как да си приготвят храна, как да оказват първа помощ или да се справят с критични ситуации. Учат се на права и отговорности. Да работят с ръцете си. Да правят украшения, да изработват глинено изделие. Преди всичко се опитваме да ги научим на благодарност и уважение към родителите и учителите, подчертава Чавдарова.

Не получават финансова помощ и не участват в програми по европейски проекти, но пък имат подкрепа от съмишленици, които припознават ценностите и идеите им и гостуват като лектори. Сред тях са университетски преподаватели, лекари, прокурор, директор на училище в чужбина, медицинска сестра, парамедици, писател, предприемачи, етнограф, приятелите от НА "Малките хора", фермер, горски, социални работници, пожарникари и полицаи. В екипа има и учители, психолог, геолог, ветеринарен лекар, дизайнер, майстори и занаятчии.
Младежите са щастливи от преживяното и наученото и разочаровани, че е за толкова кратко време. Всяко дете е взело нещо ценно за себе си, тръгват си с добри чувства, оставят мила дума за екипа и очакват нови срещи. Вярваме, че са доволни. Споделят го и в обратна връзка чрез родителите си. Заедно с нас са и българчета, родени зад граница. Вълнението е двойно - учили сме ги на българската азбука, да говорят на български. Помагаме им да общуват с другарчета от различни социални групи, които пребивават в лагера. За нас това е знак, че вървим по добър път, разказва създателката, която е и лектор. Допълва, че са идвали ентусиасти, които са били в лагера 7 поредни години.

Случвало се е да ми звънне дете и да настоява да го запиша и на въпроса ми дали родителите му знаят за това обаждане, да ми казва: "Запиши ме, ще ме пуснат, искам само да ми запазиш място!"
Пораснахме заедно. Първите ни лагерници се връщат като доброволци, дори като лектори и това може само да ни радва, казва с усмивка Чавдарова.
Когато лагерът приключи, децата се прибират у дома не само с положителни емоции, нови приятелства, обогатени знания и изработени сувенири, но и с по-дълбоко разбиране за своята идентичност. Дълго помнят аромата на бухти с домашно сладко от горски ягоди и билкови чайове. В Копривщица децата откриват, че да си българче е повод за гордост, а природата е най-автентичният учител.
Това е нашето родно място. Тук се връщаме с обич, почит и благодарност, за да почерпим вдъхновение и смисъл. Вярвам, че всеки трябва да прави нещо добро. Нашият начин е да съберем деца от България и чужбина в лятно приключение, което ще помнят и разказват цял живот, добавя в заключение организаторката.  



Лагерниците споделят:

"Много ми хареса този лагер - от срещите в музеите до разходките по живописните улици в Копривщица, увлекателните истории, разходките с каруци или хубавата нощ до лагерния огън. Мисля, че това го няма никъде по света и с гордост заявявам, че съм българче."

Димо, 12 г.

***

"Запознах се с много приятели и искам да кажа на Пепа и целия екип да не спират да правят такива лагери, за да може и други деца да изживеят такива моменти."

Кристин, 11 г.

***

"Най-много ми хареса язденето на коне. Интересно беше в музеите и урокът в старото училище. В малък град - много забавления".

Александър, 10 г.