Deus ex machina

Премахването на машинното гласуване има приносен характер. След като се проведоха сума ти конкурси за машини, за да бъде избрана най-чревоугодната оферта, изведнъж се оказа, че машини за изборите изобщо не са нужни.

Наскоро правосъдният министър при инспекционно посещение във Върховния касационен съд (ВКС) обобщи своя десетилетен анализ с непонятни думи, чиято есенция изтече под формата на ферментиралата констатация, че всичко, що е от човека, може да се обърне срещу него. Демек, случайното разпределение на делата във ВКС, макар и осъществявано от машини или дори именно заради това, може да бъде манипулирано. Не от машината, а от онова, човешкото, което създателят й е оставил у нея като своя биометрия. 

Не си спомням този спам на мисълта да бъгва със съмнението си машините на прокуратурата и на следствието, използвани при случайното разпределение на делата там. У нас машините са оперативно интересни само относно обективното у тях, особено ако то не е програмирано да филтрира политически неудобното.

Затова времянките във властта предпочитат "Аз, роботът" - машините да вършат само онова, което човешките закони им сковават изначално. И като познаваме качеството на законите напоследък, съвсем съзнателно се убеждаваме, че технологията се оказва длъжна да помага на управляващите с жертвоготовната признателност на депутати и министри - тези квантови частици на хаотичната партийната лоялност. Ако зависеше от ГЕРБ, теорията на относителността щеше да важи само за тях, доколкото време-пространството се огъва само под натиска на нечия вселенска глупост. Като например да си купиш евтино тераса или апартамент, при положение че си натрупал в дюшеци стотици милиони от партийното завихряне на хаоса. Може би тъкмо затова Айнщайн е нарекъл теорията си относителна, предусещайки прииждането на политическа енергия в най-корумпираната част на Европа, която ще е напълно еквивалентна на масата си. Дебелото е енергично. И краде със скоростта на светлината. На квадрат.

Ако се замислим - колкото повече машини премахваме, толкова по-дигитално духовни ставаме, а електронното ни правителство ще се рее безотговорно, нагло и ефимерно в ефира на етера, високо над вота. Затова говори се, ще си купуваме суперкомпютър - такъв, какъвто нямат и най-богатите, та да замести и подчини всички останали електронни бръмбазлъци. Много по-лесно ще бъде да манипулираш само него, отколкото всяка една машина за гласуване. По-общонародно е да се разбереш с един в името на всички, отколкото с всички в името на един. Така работи демокрацията в постиндустриалното общество.

Скъпо било машинното гласуване. 

Ръчното гласуване било евтино.

Скъпи сме на триците, евтини - на брашното.

В Европа малко държави използвали гласуване чрез машини. Но в Европа, и не само там, малко държави са по-корумпирани от България и още по-малко повтарят на избирателите си като на малоумници, че извършват престъпление, ако продадат гласа си. Машината не би купила този глас, защото съвсем правилно не би му дала стойност. За времянките политици обаче той е най-ценен актив, макар и придобит по престъпен начин.

Приносният характер на премахването на машинното гласуване се състои в това, че то разяснява на народа опасността от цифровизацията. След като защитиха личните си данни по европейски тертип и накараха безропотно фирмите като гламави да пишат правила срещу изпирането на техните пари, властващите партийци скочиха и на изборните машини. Целомъдрието и обективността им е плашеща, а богът в тях използва само нулева алгебра. В крайна сметка всичко, създадено от човека, може да бъде изкористено и да тръгне срещу създателя си. Нали? Ако използваме компютри, нашият Франкейнщайн може да се окаже по-неудобен, отколкото съшит ръчно. Пък и си е по-друго да опипаш, да усетиш физически безсмислието на гласа си, преди да го пуснеш в урната като хартиена птичка в клетка. Не е ли така? Машината не дава такова достолепно усещане за свобода. 

Днес можем без машини за гласуване, утре ще минем и без гласуване. И то е несъвършено като компютрите. Нали от хора се прави.