Дежурният Сатана

Тази сутрин дежурните сатани в ада се събудиха изненадани.
Най-доброто, което можаха да скалъпят беше кратко комюнике, което започваше така: Възходът на крайнодесните сили не е много голям...
Дежурният Сатана е доста умен бюрократ. Той нарича всичко различно от него с опасни названия, за да може да плаши. По-правило не може да има крайно десни сили, които се борят за мир, за повече хуманизъм и свобода на словото. Ако не ви е ясно това, не четете нататък.
Нямаше кой да каже на дежурния Сатана, че се случва най-логичното нещо в добре подредения му консуматорски ад и че то се случва навреме.
Хората започнаха да разпознават дежурния Сатана в храната си, в училището, в телевизора, във въздуха, в любовта, в отношенията и в продажбите на картечници.
Сатаната успя да пробута няколко крайно абсурдни идеи, които се задържаха твърде дълго пред очите на хората: първата беше войната.
Войната на чужда територия Сатаната обясняваше като освобождение. Мирът беше забранен. Но спряха да му вярват.
Втората пробутана идея беше геометрично абсурдна. Сатаната се опита да обясни, че болтът е гайка, а гайката може да стане болт. Че мъжът има вагина и иска (може, трябва) да менструира. Сатаната рисуваше мъже с вагини и жени с пениси, и ако това беше останало само изкуство, може би щеше да изглежда нормално. Защото по малко Сатана има във всяко изкуство.  
Сатаната обясни, че за да си богат, трябва да си беден. Той хем искаше да пази природата, хем върна дървата като отопление. Хем даде електричеството като алтернатива, хем не обясни как ще го произвеждаме през нощта.
Сатаната обясни и мнозина повярваха, че оградите не съществуват и че чужденецът изначално е твой брат. Дежурният Сатана не позволи да  допускаме, че нещо не е наред, когато се обещава вечен мир с абсолютно непознати съседи.
Дежурният представяше пълчищата врагове, като пълчища роби и слуги. Но скоро престанаха да му вярват.
Дежурният Сатана почти успя в най-важното. Да забрани човешките гласове, да представи само своя като единствен и меродавен.
Сатаната успя да дефинира рамка на свободата. Рамка на свободата на словото. Опита се да забрани книги и думи. Сатаната успя да забрани и подиграе почти всички светли думи в човешкия език. Примерно “светлина”, “ренесанс”, “възход”, “кръст”, “дух”, “величие”, “свещено”. И много други. Опита се да забрани комуникационни канали, медии. Да забрани цели езици, цели разговори. Но и за това го разпознаха.
Сатаната обърка много неща. Създаде милиони абсурди. И дори успя в най-важното - да бъде единствен, да няма алтернатива и да бъде почитан като Бог.
Дежурният Сатана открадна всяка една технология от телеграфа до сателита, за да обясни себе си като край на историята, неизбежния прогрес, вечното Ново и Новото нормално. Но един ден хората се събудиха и видяха, че Сатаната не е прав. Че Сатаната има алтернатива. И че хората са приели подаръците на Сатаната, заради безумно красивата и настоятелна опаковка.
Сега Дежурният Сатана трябваше да реши дали да сблъска хората в невиждана колизия, за да докаже силата си и за да разбърка човешките съдби и животи, или да отстъпи. Хората обаче не помнеха  Сатаната да е отстъпвал някога.
Затова днес Сатаната разчита на това, че хората са още сънени.

Lentata.com