Дилма вади супер коз за Рио

Мила ПАНАЙОТОВА

Лято 2014-а в Бразилия обещава да счупи всички рекордни температури. Световното първенство по футбол през юни и юли обаче само ще подгрее градуса на напрежението. Големите изненади се очакват три месеца по-късно, когато започват и топлите летни дни в най-мащабната латиноамериканска държава. На 5 октомври догодина ще се проведат изборите в Страната на кафето, а битката се очертава като една от най-жестоките и непредвидимите.
Дилма Русеф стана първата жена президент на Бразилия преди 3 г., след като Социалдемократическата партия, издигнала я за свой кандидат, спечели убедително вота на избирателите. Рио де Жанейро обаче бе една от крепостите, където само допреди няколко седмици левите бяха обречени. Далеч преди старта на всеки едни избори резултатите там бяха предизвестени и в това няма нищо учудващо - десетилетия наред мегаполисът е дом на богатите и бизнесмените, които са далеч от лявата идея.
Борбата на Дилма с корупцията първоначално сякаш не й донесе дивиденти сред жителите на Рио и победа на следващите избори изглеждаше също толкова нереална, колкото и преди три години, когато за губернатор бе избран Серхио Кабрал. Протестите, които взривиха града през юни, се оказаха неочакваният тласък, който обърна ситуацията в пълна противоположност. Повишаването на цените за транспорта отпушиха недоволството на масите, а огромните финанси, които се наливаха в спорта, се превърнаха в основния трън в очите на хората. Положението почти бе извън контрол, след като милиони излязоха по улиците на Рио, а критиката бе насочена към управляващата социалдемократическа партия. И основните упреци бяха за милиардите, вложени в нови стадиони за Мондиал 2014. Но докато Русеф оправда всеки реал, при това инвестиран не от държавата, а от спонсори и ФИФА, то настоящият губернатор на Рио де Жанейро реши, че може да излезе от ситуацията със сила. Първата вълна от недоволство срещу Кабрал се надигна, след като използва полицейски палки и сълзотворен газ за разгонване на демонстрациите. Кабрал пък  направи още една на пръв поглед малка погрешна стъпка, която обаче ще струва скъпо и най-вероятно ще коства и отличните позиции на партията му в града. Ако допреди година ползването на служебен хеликоптер за семейната му почивка бе всекидневие за губернатора, то сега това нямаше как да остане незабелязано. Още повече че след битките, водени от Дилма срещу корупцията, народът стана изключително чувствителен на тази тема и точно тази грешка открехна вратата и за левите.
Седмица след скандала, който взриви Рио де Жанейро, везните вече изглеждаха изравнени. Може ли обаче управляващата партия да промени още настроенията и само след година да спечели избори дори и в непревземаемия град? По всичко изглежда, че ръководителите на ПСДП намериха начин. А за целта избраха пътя, за който само преди три месеца бяха упреквани - спорта.
Легендарният волейболен треньор Бернардо Резенде е една от най-популярните личности не само в Рио, но и в цяла Бразилия. Начело на дамския клуб на Рио де Жанейро той е многократен шампион в местното първенство. Като селекционер на националния мъжки отбор на Бразилия пък си спечели титлата на най-успешния треньор в колективните спортове в цял свят. Начело на селесао Резенде изведе страната до олимпийска титла, три пъти поред спечели световно първенство, осемкратен първенец в Световната лига (което носи със себе си освен златните медали и чек за 1 милион долара), и още, и още. В кариерата си има над 30 комплекта златни медали начело на дамски и мъжки отбори. И всичко това за по-малко от 20 години. Та кой по-добре от него знае как се побеждава?!
Бернардиньо обаче, както е известен в родината си, бе далеч от политиката и всяка свободна секунда посвещаваше на съпругата си и вече порасналите си три деца. Да се занимава с тежки държавни проблеми бе също толкова нереално, колкото и ПСДП да спечели Рио де Жанейро. Не членуваше в партии, не създаваше лоби. Мисълта и плановете му преди осем седмици бяха насочени към Рио, но не 2014, а 2016, когато трябваше да гони олимпийско злато, вече пред родна публика. Преди два месеца обаче Резенде направи първите си стъпки и на политическата сцена. Подбуден от насилието по улиците на Рио, изригна срещу използването на сила срещу демонстрантите. Реакцията му не остана незабелязана и от лявата партия, като, някак тихомълком, волейболният специалист стана член на ПСДП.
Сега, в края на август, този ход изглежда само като прелюдия към може би една също толкова успешна политическа кариера. Според бразилската преса именно олимпийският шампион е изборът на председателя на Социалдемократическата партия Аетиус Невеш за нов губернатор на Рио де Жанейро. "Да се кандидатирам е мисъл, която е минавала през главата ми, но не се съсредоточавам върху това. Имам волейболен отбор, който трябва да ръководя през следващата една година. Но в политиката никога не можеш да кажеш "няма да преглътна тази чаша вода", особено когато всичко се променя, както се случи с демонстрациите през юни", коментира самият Резенде включването му в партийните редици на социалдемократите.
Разковничето в този коментар се крие в плановете на Резенде за близката година. Само преди шест месеца Бернардиньо преподписа договора си с бразилската федерация за нови 4 г. и бе изборът за национален треньор до края на олимпийските игри в Рио през 2016-а. Да си селекционер на волейболния тим на селесао е не по-малка чест от губернаторския пост - този спорт е N1 в Бразилия (нека уточним, че в тази страна футболът е религия, а не просто игра). И за цели 13 г. Резенде успя да удържи всички конфликти и скандали, обединявайки 20 изключителни звезди в едно. А единствената критика към него бе насочена за сина му Бруно. Само няколко месеца след като бе включен в основния тим обаче, Резенде-младши показа, че има качествата да бъде лидер и заслужава мястото си в отбора, а днес вече е и капитан. Популярността на треньора далеч надхвърля тази на Станка Златева у нас, а сравненията със златното момиче на българската борба са почти немислими. Волейболният специалист отдавна е надскочил определението на интелигентен спортист. Дипломатическите му качества са неоспорими, а най-силният му коз е невероятното му умение да мотивира. Емоционалният му характер придава изключителна харизма, като дори и с цената на удари върху собственото си реноме е готов да влезе и в огъня за истината и справедливостта.
"Не се съмнявам, че бразилският национален отбор отново ще побеждава. Начело на отбора е Бернардо Резенде, а именно той е виновникът да спечелим толкова много медали. Неговата отдаденост на работата и начинът, по който ни мотивираше всеки път, бяха незаменими". Думите са на една от звездите на бразилския волейбол през последните 15 г. Родригао, а бяха изричани многократно и от световната легенда Жиба. И двамата извървяха дългия път до олимпийското злато с Резенде и са категорични, че без неговата работа успехите нямаше да са същите.
Самият Резенде още бяга от категоричния отговор ще се кандидатира ли за губернатор на родния си град Рио де Жанейро. Ще остави ли волейбола без една от най-харизматичните фигури, за сметка на далеч по-бюрократичната и на пръв поглед скучна работа в политиката. Медиите в Бразилия обаче са категорични, че ако това се случи, то изборите за губернатор догодина са предрешени. Но не в полза на демократите.
"Повече Ние, по-малко Аз", написа Резенде в профила си в интернет. И сякаш, за да опровергае и последната капка съмнение за спорт или политика говори, добави: "Това трябва да бъде насоката на тази политика, която претендира за по-добри условия за хората - колективното съзнание".
Всичко показва, че Дилма Русеф успя да извади най-добрия коз за Рио де Жанейро и да обърне изцяло течението с привличането на личност като Бернардо Резенде. Допирните точки между първата дама на шестата икономика в света и легендарния волейболен специалист на пръв поглед не са много. И двамата обаче имат много общи цели, а се оказва, че и пътят за постигането им сякаш е един. До момента и Дилма, и Бернардиньо показват изключителна принципност и безкомпромисно следване на идеалите. Сега остава да намерят и общия език.


Това е Бернардо Резенде

Роден е на 25 август 1959 г. в Рио де Жанейро, където живее и днес със съпругата си Фернанда Веторини - бивша волейболистка. От първия си брак с Вера Моса има син Бруно, който в момента е капитан на мъжкия тим на Бразилия. От втората си съпруга, с която е от 1999 година, има две дъщери.
Играе волейбол в националния тим от 1979 до 1986 година, като участва на две олимпиади. Печели сребърен медал на Игрите в Лос Анжелис през 1984-а.
През 1988-а започва първите си стъпки в треньорската професия като помощник на Бебето де Фрейтас в националния отбор. Две години по-късно поема дамския тим на италианския "Перуджа", като същото лято е назначен и за национален селекционер на женския тим на Бразилия. За десет години начело на дамите печели два бронзови олимпийски медала, а на три пъти е шампион в най-комерсиалния турнир Гран при. След успехите си начело на женския тим, през 2001-а вече води и мъжката селекция, с която има невероятните постижения: олимпийски шампион от Атина 2004, два сребърни медала от Игрите в Пекин 2008 и Лондон 2012, три поредни световни титли (2002, 2006 и 2010), на два пъти първенец в турнира за Световната купа (2003, 2007), както и осем пъти шампион в най-комерсиалния турнир при мъжете Световната лига (2001, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2009 и 2010).