Динамично да отрежем себе си!

На нашенските американофили и атлантисти им дойде дюшеш писмото на двамата американски конгресмени с ултимативното искане още до края на годината да падне българското вето спрямо кандидатурата на РС Македония за еврочленство. Сега те ще размахат пръст срещу страната си. След като в последната година срещу българското вето се изказваха високопоставени служители, професори и политолози от САЩ, ето че върху него се стовари и плесница от Конгреса, който е нещо като политическия Олимп на САЩ. Големият брат е това, ей, не върви да не го слушкаме! Не се и съмнявайте, че ще последват огласени позиции, семинари, пресконференции, за да проявим евроатлантическа солидарност и да шитнем историята и идентичността си. Писмото е сигнал за действия и натиск върху президент, парламент и правителство, за да зарежат националния интерес.

А не би трябвало да е така, ако всички те са първо родолюбци и после всичко останало. Защото писмото е откровено извиване на ръцете на България от страна на САЩ. Авторите изкарват черна страната ни, но не дават и прашинка да падне върху РС Македония, камо ли да поискат от нея поне признаване на общата ни история. Те удрят по масата срещу България, която държи на историческата истина и позволяват на историческата фалшификация да се прикрие зад американския гръб.

От писмото лъха и невежество. Авторите му искат за един месец да се отстранят реалности и да се решат проблеми, трупани с векове. А какво всъщност да очакваме от държава само на 250 години, с все още пубертетна историческа памет!

Въпреки това, нашенските американофили и евроатлантисти са готови да джавкат като пуделчетата, държани на къса верижка от Вашингтон. "Вярваме, че евентуалното членство на Северна Македония и Албания е критично важно за дълготрайния мир и стабилност в Балканския регион и за цялата трансатлантическа общност", пише в писмото. Няма да се изненадам, ако родните му глашатаи са готови да приемат езика на омразата и дебългаризацията в РС Македония като нещо, което е "критично важно за дълготрайния мир и стабилност в Балканския регион". Ако кандисат, че критично важно и за цялата трансатлантическа общност е да продължава психологическия тормоз над етническите българи в РСМ, включително и над децата им, ако продължават да ги замерят със злостни обиди като "фашисти" или "татари", ако не бъдат конституционно признати като етническа общност. Нищо чудно, ако пламенно ни заубеждават, че националният интерес и добросъседството изискват да търпим антибългарските настроения край Вардара.

В писмото се добавя мнението на членове на Конгреса, че Западните Балкани са "динамичен и геостратегически регион в Европа". Нищо чудно нашенският слугинаж да нададе вой да шитнем на югозападната ни съседка динамично, до края на годината, личности като Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Борис Сарафов, Мара Бунева и цялата плеяда революционери. Динамично да позволим на Скопие да приватизира и делото на Кирил и Методий. Динамично да орежем българския си корен и на негово място да засадим геостратегическото семе на евроатлантическия интернационализъм. Изброената плеяда личности и други са загинали навремето за България, ама сега да бъдат така добри на минутата да се преместят като герои на РС Македония.

"Надяваме се, че ще загърбите различията си и ще подкрепите пълната политическа интеграция на Северна Македония и Албания в Европейския съюз", се казва още в писмото и се добавя, че забавянето на тази интеграция "отваря врата за антиевропейски политически влияния в региона, особено на такива от Китай и Русия".

Не се и съмнявам, че заради политическата интеграция на РСМ някои среди у нас ще се хванат за ръчичка с историческите фалшификации и ще захвърлят като непрактично бреме и общата история, и старобългарския произход на съвременния македонски език, и Самуила.

И за да няма "антиевропейски политически влияния" от Русия, което всъщност е целта, ще запратят на боклука миналото и българската идентичност. Намарионетени от американския хегемонизъм, ще спретнат на страната си нов Ньой - този път на история и памет. Един Ньой вече ни отне територии и население. Няма да ни е непознато и чуждо, ако сега, век и половина по-късно, втори Ньой окасапи и историческата ни памет. Но пък Вашингтон ще потупа по рамото България за верния слугинаж пред него.