28 Май 2026четвъртък16:40 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Днес бият, а утре?

/ брой: 176

автор:Иван Таков

visibility 5301

Иван ТАКОВ 


Всеки има правото и свободата да избира и отстоява възгледите си - леви, десни, центристки, либерални, консервативни... Политическите възгледи, идеите, които човек изповядва, не са повод да бъде използвано насилие срещу него. Тези времена отдавна са отминали. Или поне така се надявах до днес.

Инцидентът с Никола Попстоев е откровена провокация. В последните няколко години съвсем ясно и отчетливо се вижда във все по-силно разделеното ни общество градация на напрежението. Провокациите стават все по-остри. Ние няма да се поддадем, няма да отговорим на насилието с насилие. Докъде ще стигнем така - днес бият, утре може да убият някого. 

За някои Девети септември е спорна дата - добре. Ние сме против Луковмарш. Но не ходим да бием никого от участващите в шествието. Нито скверним паметници. Когато човек не е съгласен с нещо, има цивилизовани начини да го изрази с аргументи. Нито Девети септември, нито което и да е историческо събитие от миналото ни може да е повод за насилие между нас в 21 век!

Пътят към по-доброто бъдеще за България и обществото ни не минава през омраза и разделение. В словото си на Братската могила говорих за погрешната дясна политика в България и Европа, която ражда расова омраза и фашизъм. А фашизмът и войните не са решение за света, в който живеем. Ясно заявих, че не сме се събрали на Братската могила, за да говорим с омраза. Да мразиш е път без изход.

В началото на Борисовата градина, неслучайно наричан Парка на Свободата в миналото, ни "гледат" младите и дръзки революционери, които осъществиха идеала си. Умряха за него. Това са лицата на революцията. Мечтателите! Вгледайте се, когато минавате оттам, как ни наблюдават тези каменни лица. Те ни питат: Как е България, накъде вървите? Какво да им отговорим днес, 78 години след Девети септември...

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Трябва ни сигурност на трудовия пазар

автор:Любослав Костов

visibility 120

Още от същото

автор:Евгени Гаврилов

visibility 139

България спря да произвежда

visibility 461

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ