Днес - винетките. А утре какво?

Димитър ВЪЛКОВ*

Държавата няма да обезщетява за вреди, причинени от действието на незаконосъобразни  подзаконови нормативни актове, отсече мнозинството във Върховния административен съд (ВАС), като се позова на чл. 195 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според него, подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от момента на влизане в сила на съдебното решение. В АПК ли има пропуски и недомислия или върховните съдии са базирали своето становище целево? Можем само да си блъскаме главите.
Съжденията ни обаче остават на заден план пред практическия ефект от тълкувателното решение на ВАС. Излиза, че по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) няма да можем да търсим обезщетение от държавата за порочно сътворените и действали за продължителен период от време наредби, които са нанесли на обществото значителен по размер вредоносен ефект. Този факт в момента обезсмисля заведеното наскоро в Административния съд дело за новите цени на винетките. Сега гражданите и организациите, които заведоха това дело, ще останат на сухо, защото

държавата се кани да не плаща обезщетения

Идеално - държавата, разбирай нейните управляващи, никога за нищо не са виновни и каквато и незаконосъобразност да се сътвори във вреда на обществото, най-добре никой за нищо да не я закача. Особено, когато трябва да се възстановяват суми и да се компенсират вреди. Казусът обаче е достатъчно сложен и поражда съмнения, че ще я докараме дотам в утрешния ден по ЗОДОВ да не могат да се търсят обезщетения по всички незаконосъобразни индивидуални и общи нормативни актове.
Винетките са един пример за механизмите и практиките за съзнателното предрешаване на спор в съдебната ни система, макар и по казус с голям обществен интерес, който от началото на годината възбуди и продължава да държи в напрежение обществото. Тълкувателното решение на ВАС обаче се появява в ключов момент и за жалост отваря врати към редица проблеми за пострадалите от беззаконията на административните органи. Върховните магистрати необяснимо са се мотивирали и от втората алинея на чл. 195 от АПК, която гласи: "Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен, или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение". Познайте от веднъж дали компетентният орган ще се втурне да поправя нанесените от неговите действия щети?
Оттук обаче следва и изводът за наличие и активно функциониране на балонова спирала в съдебната ни система, което пречи и застрашава ефективното й функциониране в полза на обществото и отделните граждани. Спираловидното начало е свързано с

порочни и вредни практики

на всяка цена да бъде намерено законово оправдание за волунтаристични икономически и политически действия на управляващото мнозинство, независимо от представителите на кои партии е формирано то. Спиралата работи във всички посоки, но в крайна сметка ефектът от нея е свързан с надуването на балон и неизменно изкарва протестиращи на улицата. Тогава управляващият елит за момент се стряска и се обединява в усилията си да запази статуквото. Прилагат се всевъзможни практики и похвати, включително се цели общественото внимание да бъде насочено в посока, различна от повода, генерирал напрежението.
В продължение на години българската съдебна система беше активно критикувана и обираше значителна част от общественото недоволство. За съжаление, тя е огледално отражение на наложения икономически модел, характерен с нестабилност и силно изразена кредитна икономика. Силно раздутият кредитен балон и порочната спирала на бизнес отношенията са се мултиплицирали успешно и трайно в българското правосъдие, което във върховете си работи на принципа на стриктно и безусловно изпълнение на спусканите от управляващия елит поръчки. Без да се замисля, че по този начин силно ограничава правата на своите граждани. Трябва да се намерят средства за предначертаните от управляващите програми и начините на тези действия трябва да се узаконят. Това е целта. Или пък да се оправдаят законово функциониращите досега способи за намиране на пари. Това се изпълнява от съдебната система бързо, стриктно, в конкретен максимално кратък срок и без второ напомняне. Подобно поведение е характерно за съдебната система на редица африкански републики, но това като тенденция нито се получава, нито може да се случи в Германия например. Оттук нататък крачката до това съдебната ни система да се превърне в ефективен

репресивен апарат на властта

е много малка, а в някои отношения границата е вече премината. Тъй като съдебната ни система се е превърнала до голяма степен в адвокат на управляващите и всячески се стреми да облича в законова форма политическите и икономическите беззакония на властимащите.
Тълкувателното решение на ВАС ограничава правата на гражданите и нарушава Конституцията на РБългария. Цяло чудо е, че 32 върховни съдии са изразили особено мнение в момента на неговото приемане. Техните доводи заслужават уважение. Ако обществото обаче в лицето на правозащитните организации, формации, неправителствени сдружения и отделните граждани не се намеси и не потърси начин да подкрепи позицията на свободомислещите, честните и икономически необвързани със съмнителни ментори на мнение съдии, то техният брой в българската правосъдна система ще намалява прогресивно. А колегите им, когато се повиши градусът на общественото напрежение, няма да посмеят да излязат, облечени в тоги, пред вратите на Съдебната палата.
От друга страна, българските граждани следва да защитават с всички законови средства правата си, включително с искове и жалби пред международните съдилища. На миналите избори при инцидента в София в зала "Арена Армеец", когато държавата заключи своите граждани и ги държа в качеството на нещо средно между арестанти и заложници, мнозина от присъстващите бяха твърдо решени да съдят България в ЕСПЧ в Страсбург. Само за няколко дни партийни активисти и близки посъветваха недоволните да се откажат - просто грешка станала. В момента подобни искове в Европейския съд по правата на човека няма. Презумпцията е: ако искате да ви включат в комисиите за следващите избори, не се занимавайте с глупости и несериозности да съдите държавата.
Е, днес на дневен ред са винетките. Утре - какво?
Ясно е, че както управляващите използват всевъзможни хватки и впримчват магистратите да им адвокатстват, за да налагат икономическите си интереси, така и обществото трябва да намира законови форми да отстоява дадените му от Конституцията права и свободи.

* Авторът е завършил журналистика, дипломация и право. Адвокат е от 1999 г.