Днешните млади сами ще намерят пътя си

Маргарита Чинцова е руска художничка, моделиерка, член на Съюза на художниците на ЮНЕСКО и на Съюза на руските художници, доцент в Архитектурно-художествената академия, във Федералния университет и в Педагогическия университет на Екатеринбург, където подготвя преподаватели по компютърен дизайн, графика и изобразително изкуство. Творбите на художничката са били подреждани в самостоятелни експозиции не само в Русия, но и в Карлови Вари (Чехия), в Париж (Франция), в Хелзинки (Финландия) и др. В Руския културно-информационен център до 27 май е подредена експозицията "Място на картата на Русия" с нейни картини и авторски фотографии, които могат и да се купят. Маргарита Чинцова сподели пред ДУМА идеята си да покани български студенти от Художествената академия заедно с колегите им от Русия да участват в международен конкурс, за да се види в какви направления работят днес младите творци в двете страни.


- Вашите произведения, Маргарита, са били подредени в различни самостоятелни изложби не само в Русия, но и в доста други държави. Какво означава за вас фактът, че и в България публиката има възможност да се запознае с част от творчеството ви?
- Когато бях на туристическа обиколка на Балканите, културата тук ми се стори доста интересна. Реших да разбера нещо повече за страните на този уникален полуостров. Прочетох доста книги и установих, че на Балканите културата не прилича на никоя друга, тя е много древна и необичайна. И ми се прииска да покажа някои от своите творби именно в България. Още повече, че скоро тук ще отбелязвате Деня на славянската писменост и култура, а синът ми е роден на 24 май и се казва Кирил. Тоест, това е и празник за моето семейство...

Някои от произведенията на Маргарита Чинцова, изложени в Руския културно-информационен център

- Вие сте доцент в три престижни вуза в Екатеринбург, но по време на различни курсове преподавате "Основи на изобразителната грамотност". Какви хора идват на подобни лекции и доколко днешното поколение е грамотно по отношение на изобразителното изкуство?
- Акцентът в тези курсове е по-скоро върху базисните знания за изобразителното изкуство, отколкото върху грамотността. Идват възрастни хора, които са заети в производството, някои са счетоводители, други работят в сферата на търговията... Обединява ги обаче фактът, че винаги са искали да рисуват, да творят, но са се страхували. И когато имат малко свободно време, те събират кураж и се записват на курсове по изобразително изкуство. В началото доста се притесняват, чудят се дали ще им се получат нещата, питат се ще могат ли да овладеят основите... Казвам им, че най-важното е да опитат, и им помагам в това начинание. Работим заедно обикновено в рамките на една година, а после хората, усвоили определени техники в изобразителното изкуство, започват да рисуват онова, което отдавна са искали, но не са могли. И това може би е най-важното.
- Членувате в Съюза на художниците на ЮНЕСКО доста преди да станете член на Съюза на художниците на Русия. С какво е свързан този факт - нима в родината си творците не са толкова ценени, колкото зад граница?
- Струва ми се, че в Русия ситото в това отношение е много ситно - не всички желаещи и не веднага могат да влязат в Съюза на художниците. Трябва да се мине през определен конкурс, да се докаже високият професионализъм на кандидатстващия. Едва когато имаш много изложби зад гърба си и определено признание, само тогава се сдобиваш с този статус, който не носи никакви материални или финансови облаги. Но е знак за уважение в средите на самите художници в Русия.
- Някои от произведенията ви се намират в частни колекции не само в родината ви, но и в САЩ, Германия, Финландия, България, Украйна, Чехия, Франция и други страни по света. Доколко това е важно и ценно за един творец и какво всъщност доказва?
- В началото доста трепетно се отнасях към този факт. Особено когато бях много млада. А сега смятам, че хората избират за колекциите си онова, което наистина им харесва и приляга на техния жизнен опит. Например когато видят някакъв пейзаж, те мислят или усещат, че са били на това място и са почувствали нещо подобно, изобразено на картината.
- Самата вие сте известна с работите си, направени в техниката на "студения батик". Какво ви привлича в това направление, което не може например да се предаде с помощта на акварела?
- С батика работя по същия начин, както и с акварела. И се получава голяма картина, но върху текстил. Нещо като пано. Батикът е много ярък и ефектен, ако е докоснат от ръката на майстор. Мащабът на тази техника също е от изключително значение. Батикът предполага големи формати, които не винаги са възможни при работа върху хартия.
- Тази техника ли ви е най присърце? Все пак творите и върху стъкло, правите и оригинални графики...
- Тъй като преподавам на студенти, трябва да мога да правя много неща, за да им предам знанията и уменията си. Затова работя в няколко направления: графика, живопис, акварел, батик и фотография.
- Няколко пъти сте представяли изложби, обединени от темата за Франция. С какво ви впечатли тази страна и коя друга ви вдъхновява по подобен начин?
- Франция бе първата държава, където заминах, за да творя в художествена работилница. Там останах доста време и се посветих изключително на изкуството. Културата в тази страна е много интересна, знае се за влиянието й върху развитието и на Русия, и на други държави, особено през ХIХ век. Но все пак живея в Екатеринбург. И много обичам Русия. Още повече че страховитите 90-те години на миналия век са зад гърба ни. И най-после можем да се отдадем на изкуството. Русия е богата държава, с големи възможности и много талантливи хора. Казвам го, защото наблюдавам студентите, на които преподавам. Дори Платон е негодувал заради нравите на младите. Но аз мисля, че младежта е много талантлива, интересна и способна. Творбите, създавани от днешното поколение, са изключително интересни.
- Доколко държавата помага за професионалната реализация на младите в Русия?
- Младите не са толкова безпомощни, колкото си мислят някои, и сами търсят професионална реализиция, не чакат на държавата. Най-важното е да има икономическа стабилност и тогава днешното поколение само ще намери пътя си.
- Може ли да очакваме, че след гостуването ви в България ще се вдъхновите за произведения, посветени на нашата страна?
- Непременно. Много ми се иска да видя Рилския манастир, да разгледам Велико Търново, Стария град в Пловдив. Когато емоциите се натрупат, те като че ли сами се изливат в картините ми...
- Във вашите произведения използвате оригинална авторска техника, която съчетава обичайните за изобразителното изкуство материали и напълно неочаквани, каквито са кафето и чаят...
- Кафето бе лично мой експеримент, защото забелязах, че използването му допринася за създаването на необикновена кадифена пастелна повърхност. А употребата на чая в изобразителното изкуство всъщност е доста древна дълговечна техника. Не зная как е било в България, но в Русия през ХVII-ХVIII век в Художествената академия чертаели архитектурните проекти с помощта не на акварелни бои, а на чай. Такива скици не се повреждали дори ако случайно ги намокри дъждът. Акварелът се размива от водата, но чаят - не. Използвайки чай в произведенията си, забелязах, че се създава уникален топъл ефект, какъвто не е възможно да се постигне с бои.
- Картините ви са много слънчеви и ведри. Означава ли това, че по този начин се опитвате да преборите зимните студове и пролетните снегове в Екатеринбург или творбите ви пресъздават вашия характер и издават мечтите ви?
- Възможно е... Не съм се замисляла, но изглежда, че е точно така. Родният ми град - топлата Самара - много ми липсва. А и винаги ми се е искало моите произведения да създават повече оптимистично настроение.
- Как възприемате оценката на вашия колега Борис Зайцев, който, след като е разгледал някои от произведенията ви, е казал, че сте "весел, ведър майстор на четката, след запознанството с който се приисква да живееш, да твориш и да обичаш"?
- Истински щастлива съм, че по мой адрес са изречени подобни думи. От вас разбирам за тази оценка. И това за мен означава, че всичко, което правя, не е напразно...