23 Септември 2020сряда08:15 ч.

Личности

Добри думи за Добрия - генерал Добри Джуров

100 години от рождението на най-големия строител на Българската армия и неин началник в годините на мощ и слава

/ брой: 6

автор:Димитър Копривленски

visibility 8967

Мислим си, понякога се заблуждаваме, че познаваме времето и хората, с които живеем. Уви. Трябвало е да минат години, твърде много години, за да разберем истината и заблудата. Като добавим и склонността си българска към омаловажаване и отрицание дори, следва да ни заболи. И да промълвим няколко добри думи, да си помислим с добро за армейския генерал Добри Джуров. Кой какъвто и да го е срещнал, чул, спомнил...
Бай Добри, както го наричат и най-близките, и дори кадровите военни, си заслужава. Заради името майката на Елена я пита: "Къде е "Добрия"? А бъдещият жених с усмивка уточнява: "Два пъти добър - Добри Добрев."
В началото на 2016 г., в самото начало на януари щеше да навърши стоте. Отиде си на 17.VІ.2002 г. На 86 години. Без да се е залежавал и ден. Прав, като войник!


Армейски генерал Добри Джуров е военен началник на всички български мъже до нахлуването на т.нар. демокрация. Като министър на народната отбрана, преди това 6 години - заместник-министър по бойната подготовка, още по-преди последователно командир на дивизия, началник на щаба на армията, командващ армия.
Това са годините на наборната армия, когато всяко мъжко чедо, закичено с китка здравец, изпроводено от родители, приятели и любимо момиче, възмъжаваше, подготвяше се за живота и за защитата на страната в армията. Нататък се стремяха и бъдещият кандидат-подофицер, и бъдещият кашавар. За да си спомнят сетне и да се хвалят цял живот. Поколения българи.

Строител, стожер, символ

Ето че не може да се говори поотделно за армейски генерал Добри Джуров и за Българската народна армия. Бащи, деца и внуци влизат в казармите, служат и си отиват, а той все ги посреща, обучава и уволнява. И те всички го знаят, помнят и уважават. Заради човещината, скромността, съпричастността, сърдечността... Доказателствата със сигурност са безброй. Ето само две, съвсем прозаични.
Походната колона на Великотърновското военно училище навлиза в с. Розино, край Казанлък. Сепната селянка хуква да я среща. Сетне се сеща, накъсва цял наръч градински цветя и ги бута в ръцете на офицера най-отпред.
- Не, не на мен, дайте ги на министъра - упътва я началникът на училището генерал Станимиров.
- Министърът ли, кой е министърът, тук министър ли има...?
Подава му цветята, гали го по челото, щипе го по бузите. А армейски генерал Добри Джуров стои мирно. Човекът, пред когото армията стои "мирно".
И още. Този път походната колона е на артилеристите и влиза в Шумен. Накрая на града е посрещната тържествено с хляб и сол. Генералите от челната "група на министъра" се канят да тръгнат напред.
- Да не се разваля строя! - тихо казва министър Джуров.
И се обръща към хубавицата с погачата:
- Може ли да минете по редиците с подноса?
А щом ритуалът свършва, пак с тих глас към официалните посрещачи:
- Предлагам да застанете в първата редица и заедно да влезем в града.
И трите духови музики гръмват в общия марш. Който не е чувал три военни оркестъра вкупом, нищо не знае.
Такъв познават мъжете на България своя министър на народната отбрана, армейски генерал Добри Джуров.
Новината, че баща им става военен министър, семейството научава от телевизора.
- Ами сега, какво ще правим, ще сме пред очите на всички! - косят се Аксиния, Чавдар, Лена.
- Спокойно, ще живеем както досега, нищо няма да се променя - успокоява ги бащата.
Така и става - по Добри-Джуровски.

Живота човешки - по-лошо от пъкъл

Човек трябва да е видял и патил много, да е преглъщал горчиви залци, да е споделял много мъки, за да устои на "...живота човешки - по-лошо от пъкъл". Такъв го определя Никола Вапцаров - поетът от Банско. А ето го по разказа на самия Добри пред Елена:
"И моята майка е вдовица. Аз съм балканджия, роден съм в с. Врабево, Троянско (на 5.І.1916 г. - б.а.). Сирак съм от войната, баща си не знам. Той ме е видял само веднъж, бил съм на една годинка, дошъл си в отпуск от фронта. Загинал в последния ден на войната... После майка ми се жени още два пъти: първия път за Кольо Милев от с. Дамяново, Севлиевско, с двама сина и една дъщеря... В Дамяново майка ми ражда едно момче - Григор-Гошо... Вторият ми баща беше много добър човек, социалист. По време на Септемврийското въстание през 1923 г. го арестуваха, в полицията в Севлиево го пребили... след дълга агония умря. Ние с майка пак останахме без дом и без средства..."
Третият баща на току-що тръгналия на училище Добри е Илия Щъркелов от с. Бръшляница, Плевенско, "вдовец с трима сина, добър човек, по убеждение ляв земеделец в БЗНС... В Бръшляница мама роди едно момиче Стефка и едно момче Аспарух..." Ето я фамилията и родата на "най-хубавата мома - Гана Дебневенката", майката на бъдещия военен министър. Едно на друго, барем десет деца се сбират.
А Елена допълва:
"След 9 септември 1944 г. Добри не изпускаше възможността да си отидем до неговите три родни села, както той казваше - Врабево, Дамяново и Бръшляница. Независимо къде служеше... Привличаше го еднакво и целия "чавдарски район", "цяло Шопско". Шопите цели три лета и две зими посрещаха, укриваха, хранеха... партизаните. Често Добри казваше "ние шопите". Никога транзит покрай къщите им не мина. Особено задължен се чувстваше към близките на загиналите - майките, бащите, децата им...", разказва още Елена.
Такъв живот в приказка не се побира. А как се живее? При това правдиво, бурно, отговорно... Вижте в книгата "Назад във времето": "В памет на Добри Джуров и Чавдар Джуров" от Елена Джурова.

Семинарията, затворът, казармата...

Налага се да отбележим поне най-важните щрихи. В армейската ни младост, пък и въобще, царуваше грешното правило да не се говори за живота на началниците ни. Естествено, по тяхно внушение. От скромност. Така пропуснахме да знаем по нещичко от ремсовите, политзатворническите, партизанските години на кохортата славни военачалници: ген.-полк. Атанас Семерджиев, ген.-полк. Христо Добрев, ген.-полк. Васил Зикулов, ген.-полк. Борис Карамфилов, ген.-полк. Велко Палин, ген.-полк. Цоцо Цоцов...
Само се подочуваше, че министърът бил в Семинарията. Откъде да знаем, че е било поради липса на средства. Записва Търговската гимназия в Свищов. Лично директорът обаче го изгонва, защото няма... униформа. Отива в Плевенската гимназия. Тук пък го хващат да изписва с червена боя на стената на училището "Да живее 18 март - Денят на Парижката комуна!" Издържа приемния изпит в Софийската семинария, става ремсист. И оттук го изключват, залавят го с нелегална литература. Заради хубавия му глас е прехвърлен в Пловдив. Сетне лежи една година в Сливенския затвор... Още войник не е бил, а е познат и на партийните ръководители, и на шпионите в полицията.
Семинарията, затворът, а по-късно и казармата оформят характера му. В затвора лежи заедно с Генчо Стоев. От тези години любими автори му стават Христо Ботев, Христо Смирненски, Веселин Ханчев, Максим Горки, Фьодор Достоевски... Така стига и до войниклъка. От март 1939 г. става войник в 25-и пехотен драгомански полк в Сливница. Би трябвало като сирак да служи шест месеца, но изкарва цяла година и половина. Сетне идват войната, мобилизацията, погрома над евреите, мизерията... И ползата от завършената подофицерска школа за партизанските боеве.
Аксиния носи името на героинята на Шолохов от "Тихия Дон". Но днешната Аксиния е втората, първата не оцелява. А Чавдар е трябвало да бъде Спартак, каквато книга прочел на младини баща му. Ремсова романтика. И реалност - Добри е изпратен в новите ни земи. По личните му терзания - като окупатор, така ги приемат някои.

Романизираната изповед на Елена

След уволнението през април 1942 г. Добри Джуров е арестуван и интерниран в концлагера в Еникьой, Ксантийско, в Гърция. Това е заради активната му работа във военната организация на партията в София. И пак по същата причина побързва да избяга. Хваща Балкана. От юни 1942 г. става партизанин, политкомисар на отряд "Чавдар", командир на партизанската бригада "Чавдар".
На 13 септември 1944 г., на митинга пред Народния театър, Тодор Живков му съобщава, че получава офицерски чин полковник и става началник на Софийското областно управление на милицията. Довчерашният партизанин категорично не желае да облича омразния син мундир.
- Това е решение! Първо, познаваш района, второ, как с тази ранена ръка ще заминеш на фронта? Трето, подбери си екип - разпорежда Живков.
Прави чест на Елена Джурова, в книгата си на няколко места казва хубави неща за наричания днес с какви ли не епитети, а някога толкова тачен Тато. Тези неща не може да не са споделени с Добри. За негов късмет той е имал до себе си вярна, способна, сигурна съратничка и спътничка, обична съпруга и майка. Което никак, ама никак не е друга тема. Здравото семейство е отколешна българска мечта, черта и традиция. Умре ли жената, умира половината свят за мъжа. Това съм чул и запаметил и от собствения ми баща.

Исках да напиша най-хубавите редове за най-дългогодишния министър на народната отбрана. Той сигурно по-иначе си е представял промяната, която лично поведе. Изкористиха я пак кариеристите... А за най-известните, най-заслужилите, най-добрите... като човека и военачалника армейски генерал Добри Джуров, най-трудно се пише. И пак ще се позова на Елена Джурова. Тя го казва най-добре в епилога на прекрасната си романизирана изповед:
"Добри живя бурно, неспокойно и отговорно. На 17.VІ.2002 г. си отиде тихо до мен като човек, изпълнил достойно своя граждански и военен дълг... Изпълних желанието му да... разпръсна част от праха му на паметника в Жерково, костницата на загиналите му съпартизани-чавдарци!..."


В Софийската семинария със съученици - 1931 г. Добри - крайният вдясно

Първа среща с Елена в Борисовата градина - 1938 г.


София, 13 септември 1944 г. Отляво - Веселин Андреев


Горд с първия световен рекорд на Чавдар (крайният вдясно) по парашутизъм - 1965 г.


Девети септември 1963 г. - приемане на парада

С Фидел Кастро

Добри Джуров
 

Пандемията лиши българския туризъм от 800 млн. евро

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 180

Ограничават водата в сиренето до 60 на сто

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 180

Властта се оправдава за спрени европари

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 180

БНБ и МФ безсилни пред скъпите банкомати

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 180

Нов случай на повторна зараза с COVID-19 в САЩ

автор:Дума

visibility 163

Ранени и разрушения при нов взрив в Ливан

автор:Дума

visibility 165

Прокурор предложи арест за неносене на маска в Гърция

автор:Дума

visibility 148

Три наши банки прали мръсни пари

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 180

На война срещу беззаконието

автор:Деси Велева

visibility 199

/ брой: 180

Презумпция за виновност

автор:Георги Георгиев

visibility 193

/ брой: 180

Училището е подготвено за КОВИД-19

visibility 137

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ