Доброто е по самата си природа уязвимо

Какво значи да поставиш тук и сега една от великите трагедии на Уилям Шекспир "Отело"? И защо да я поставяш? Дали проблемът за страстта, била тя бяла като любовта, или черна като ревността, е достатъчно предизвикателство в съвременния свят, лишен от всякакви страсти. Дали диспутът за това, че доброто е по самата си природа уязвимо, а злото е винаги неудовлетворено от статуквото и с всички позволени и непозволени средства се стреми към изгодна за себе си промяна, е все още актуален в съвременния свят, отдавна загубил или заличил границата помежду им.
Не мисля, че "Отело" много се изменя във времето, тъй като пиесата и случките със самия герой се занимават преди всичко със страстта, с чувствителността, с чувствеността на образа и на всички герои в пиесата.
Злото не би могло да съществува без почвата, в която то да цъфне, да се образува, да намери своята реализация. Както някак си и доброто няма да придобие своите сили, ако срещу него не съществува зло, смята режисьорът Иван Урумов, поставил "Отело" на сцената на театър "Българска армия". В спектакъла, изграден като стройна и с изчистени линии катедрала, всъщност паралелно, с еднаква наситеност и смислова стойност се водят и развиват и двете линии - за бялата и черната страст и за уязвимото добро и неудовлетвореното зло, като дават ясен и интелигентно защитен отговор на въпросите "Какво значи...?" "И защо...?". Също така ясно и интелигентно защитава своя образ Иван Радоев в ролята на Отело. Защото неговият Отело е едновременно и доверчив, и ревнив, и силен в постъпките си, и слаб в страданието си. Както и достойният му съперник Яго на Георги Къркеланов, който успява да придаде на своя герой, по презумпция смятан за перфектния злодей, съвсем реални човешки черти и така да "разшири" както смисловото място на персонажа, така и разнообразието на характера. Гергана Данаданова в сложната поради своята положителност роля на Дездемона (както е известно най-трудно се играят положителните герои), намира верния и чист тон както външен, така и вътрешен.
Линията яснота и изчистеност се подчертава и в сценографското решение на Нина Пашова, което борави с контраста на черното и бяло, на светлото и тъмното. Веселин Ранков, Веселин Анчев, Мимоза Базова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Анастасия Ингилизова, Десислава Касабова, Деян Георгиев, Калин Иванов и Йордан Алексиев са актьорите, създаващи плътната и органична среда на представлението. Музиката е на Добрин Векилов-Дони, а хореографията на сценичния бой е дело на Камен Иванов.

Иван Радоев в ролята на Отело и Гергана Данданова в ролята на Дездемона в сцена от спектакъла

Вечният двубой - Иван Радоев (Отело) и Георги Къркеланов (Яго)
 

Сцена от спектакъла