29 Април 2024понеделник17:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Образование

Докъде падна училището ни в последните 5 години

Най-тревожен е сривът на знанията в началния курс и след това от V до VІІ клас

/ брой: 129

автор:Велиана Христова

visibility 2876

Винаги - от въвеждането им досега, външното оценяване след ІV и VІІ клас и държавните зрелостни изпити след ХІІ клас са създавали ажиотаж в обществото, оправдан донякъде от значението им за бъдещето на децата, но подсилван от страстното желание на образователното министерство да изтъкне собствените си организаторски способности. Тази година обаче като че би всички рекорди по напрежение, хаос и скандали по време на изпитите. Първо, след широко прокламираната от МОН полицейщина срещу преписвачите и изтичането на верни отговори се оказа, че тя не е панацея срещу измамите и отговори все пак изтекоха след началото на изпита за седмокласниците. После пък при обявяването на резултатите се оказа, че скалата за оценяване е занижена, като за тройка се изисква ученикът да е получил на тестовете 16 вместо досегашните 18 точки. Освен това МОН се опита да скрие реалния брой на двойките по математика и въпреки всичките последвали обяснения, че двойките били изкарани от различни групи деца в двата модула на теста, всъщност само преброяването на слабите оценки, което БНТ направи по данни от инспекторатите в страната, принуди Кунева и заместника й Деян Стаматов да признаят, че слабите оценки са над 4 пъти повече от тези, които те обявиха в началото. В последните дни пък лъсна друг скандал - че авторката на тестовете по математика работела в училище със седмокласници и министерството е било сезирано за това, а много от задачите май са с грешни условия.
Така или иначе, резултатите бяха оповестени в медиите със заглавия от типа "Рекорден брой двойки" и "Ново дъно на матурите". От МОН под сурдинка признаха, че резултатите са "притеснителни", но Кунева заяви, че когато се говори за образование, трябва да се прояви повече спокойствие, и... похвали екипа си за добре свършената работа.
Резултатите от изпитите са не просто притеснителни, те са отчайващи. Това се вижда най-добре, ако се опитаме да проследим какво се е случило с българското училище в течение примерно на последните пет години. Сравнението с изпитите през 2011 г. е коректно - първо, защото скалата за оценяване преди пет години и сега е еднаква (16 точки за тройка в VІІ клас и 23 точки на матурите), и второ, защото сегашните абитуриенти, явили се на зрелостните изпити, са същите, които през 2011 г. са завършили VІІ клас и са държали изпита тогава. Така може да се види на какво равнище са били знанията им в прогимназията и сега, след края на гимназията.

При най-малките - сериозно отстъпление

Малко встрани от медийното внимание тази година остана външното оценяване след ІV клас. Българчетата винаги са показвали най-високи резултати след началния курс. През 2011 г. в международното изследване PIRLS, което мери уменията за четене при четвъртокласниците, те се оказаха на 22-ро място в света. Обаче през 2001 г. бяха на четвърто място, през 2006 г. - на 14-о. За 10 години - срив надолу с 18 позиции! Очевидно това не вълнува никого, включително МОН. Следващото проучване на PIRLS бе тази пролет, резултатите ще видим в края на 2017 г. Можем да прогнозираме какви ще са, ако погледнем какво се случва с оценките на четвъртокласниците ни на външното оценяване в последните пет години. По четирите предмета - български и литература (БЕЛ), математика, човекът и природата (ЧП) и човекът и обществото (ЧО).  


БЕЛ    Математика    ЧП    ЧО
---------------------------
2011 г.

Деца    66 034    66 034    66 034    66 034
Успели    70,5%    68,7%    76,75%    73,15%

2016 г.
Деца    58 320    58 131    58 118    58 350
Успели    67,65%    67,7%    74,95%    78,64%

Вижда се, че децата са намалели демографски с около 8 на сто, но и процентът успели на изпита също намалява по три от предметите, а се подобряват знанията по дисциплината човекът и обществото. Най-добре се представят децата в София и Смолян, най-зле - тези в Шумен и Сливен, като разликата в резултатите е 14,3 точки по БЕЛ и 15,8 точки по математика. И намалението по трите предмета, и увеличението по единия са трайни в последните години. Според МОН обаче тази година "резултатите са съпоставими с предишните години"! Дали?
Прави впечатление, че през 2011 г. просветното министерство отчита, че при диктовката по БЕЛ децата допускат най-много грешки в правописа на неударените гласни. Абсолютно същото отчита МОН и през 2016 г. По математика децата се представят най-зле в геометричните действия - и през 2016 г., и пет години по-рано. Затова пък през 2011 г. най-успешно за четвъртокласниците се оказва четенето с разбиране, докато тази година МОН отбелязва, че трябва да се акцентира при обучението върху "уменията за четене с разбиране". Явно в това вече има проблем. Именно умението за четене с разбиране пряко се отнася към PIRLS и към онова, което ни чака с резултатите догодина.
Още нещо - преди 5 години министерството е оповестило подробни резултати за средния брой верни отговори по всеки от четирите предмета и по всяка от тестовите задачи по тези предмети. Ала тази година не си е дало труда да съобщава на обществото "такива подробности". Но и през 2011 г. личи вечното желание на МОН да омаловажи или прикрие проблемите - понеже средният процент на верните отговори е бил 72,3, министерството прави извода, че "заложените в стандартите за началния етап знания и умения са овладени в достатъчна степен" и това гарантира, че децата преминават успешно в прогимназията. Значи на около една трета от тестовите задачи четвъртокласниците се провалят, но това било овладяване на материала в достатъчна степен! Тогава за какво изобщо се правят стандарти?

Двойките по математика все пак са 16 856

След всичките спорове за двойките след VІІ клас все пак накрая се оказа, че при 53 000 явили се деца на изпита по математика слабите оценки  са 16 856 - 31,6%. А по български език и литература (БЕЛ) има 7659 двойки - 14,45%. Само на първия модул двойките са 17 983, при втория (за кандидатстване в гимназия) - 3881. Но реално заради 16 856 слаби оценки по математика и 7659 по БЕЛ общо 14 515 ученици, завършили VІІ клас, няма да могат да кандидатстват на приемните изпити за профилираните гимназии. Това първо поставя под въпрос запълването на местата за прием и вещае закриване на вече обявени паралелки, и второ - подсказва относително точно колко ученици ще се образоват с една година по-малко и ще напуснат училището, когато влезе в сила изискването на новия закон основното образование да завършва в VІІ клас, а не в VІІІ, както е сега.      
Бегъл поглед назад показва, че всяка година се повтаря едно и също - отчита се поредният рекорд в спада на резултатите, които седмокласниците показват на изпитите. Нека погледнем какво е положението през 2011 г. Странно е, че броят на учениците, явили се на изпита след VІІ клас тогава, е почти същият като сега - 53 820 ученици са решавали теста по БЕЛ през 2011 г. и 53 598 по математика.    



Среден брой точки при 100 възможни

В таблицата добре се вижда, че за пет години средният резултат от двата модула на изпита по математика е спаднал от 52,09 точко на 40,88 точки. По БЕЛ спадът е по-малък - от 59,64 точки през 2011 г. на 57,82 точки през 2016 г. В сравнение с 2011 г. тазгодишните седмокласници се представят доста по-зле и ако отчитаме съответно отличните и слабите оценки. Ако през 2011 г. максимален брой 100 т. по БЕЛ имат 7 ученици и по математика 69, то тази година само един ученик е покрил 100 т. по БЕЛ и 37 ученици - по математика.
Най-ясно сривът за последните пет години се вижда по общия успех, постигнат по БЕЛ и математика.

Общ успех

БЕЛ Математика
2011 г.    67 точки    60,8 точки
2016 г.    57,8 точки    40,88 точки


Тази година в първия модул (националното външно оценяване, което е задължително и се вписва като текуща оценка за годината) разликата в резултатите между най-високите постижения в София-град и най-ниските - в Сливен, е 12 точки. Същата разлика се очертава и по математика между децата от София-град и Шумен, където са най-ниските резултати. Тези разлики при всички изпити показват само едно - големите дисбаланси в знанията на учениците от отделните региони на страната.Показват и колко неприложим за по-малките селища е новият училищен закон, натрапен от мнозинството в НС, който предвижда намаляване на задължителните часове и увеличаване на избираемите според кадровите и материалните възможности на всяко селище и училище. Вероятно затова МОН записва като свое задължение на национално ниво... "да въведе нов регламент за приемане в VІІІ клас". Дали това означава, че за приемане в гимназиите ще има облекчена процедура без изискване за писане на текст (втория модул), който явно затруднява много от учениците, може само да се гадае. МОН засега не дава обяснение. В министерството отчитат, че след обучението си по БЕЛ в VІІ клас учениците имат проблеми с видовете сложни изречения и с пунктуацията им; трудно извличат информация от текст, който изисква анализ; срещат трудности при съвместяване на глаголните времена и при въпросите, изискващи писмен отговор. Общата констатация е, че през 2016 г. са повече оценките "слаб", "среден" и "добър", а намаляват "много добър" и "отличен".

7466 абитуриенти няма да получат дипломи

Ако при седмокласниците броят на учениците, явили се на изпитите, се запазва относително еднакъв с този през 2011 г., то при абитуриентите демографският срив личи ясно. Преди пет години на матура по БЕЛ са се явили 63 741 ученици, а на втората задължителна матура по избран предмет - 67 110. Тази година броят на участвалите в същите зрелостни изпити е съответно 47 991 и 48 471 ученици.
Интересно е, че най-висок успех при втората матура тази година имат явилите се на немски език - 89,8 точки, а преди пет години на първо място са били учениците с испански - 83,15 точки. Ръст сега има в успеха по руски, френски и италиански език.
Най-неприятната изненада на тазгодишните матури се оказа огромният брой двойки по БЕЛ и по география. На изпита по БЕЛ са се явили 47 991 зрелостници, от които 4189 души имат слаба оценка (8,73%). Това е най-драстичният ръст на двойките по този предмет, откакто съществуват матури, призна МОН. Миналата година двойките по БЕЛ са били 6%, а преди пет години - 3,75%. Тоест слабите оценки по БЕЛ за пет години са се увеличили над два пъти. А цели 15% от абитуриентите тази година имат нула точки на задачата, в която е трябвало кратко да изложат съдържанието на текст. Спаднал е и средният успех по български - на 4,17 по шестобалната система. Има обаче и 5502 шестици по БЕЛ. Както и досега, най-силни затруднения завършващите гимназия срещат в задачите, които изискват писмен отговор, а цели 28% не са писали есе или интерпретативно съчинение в прословутата 41-ва задача.    
Най-драстичен обаче е ръстът на слабите оценки по география - от 22% миналата година на 32,56% сега. Броят на двойките е 3369. През 2011 г. двойките по география са били 15,97%, след като от този предмет имаше отлив, понеже в предишната 2010 г. бе отбелязан бум на интереса към него, но и бум на двойките, които удариха 36%. Абсурден факт е, че цели 86,41% от държалите матура по география тази година не са могли да отговорят коя природна зона заема най-северните части на Европа, Азия и Северна Америка.
Тревожен факт е, че ръст тази година бележат и двойките по история - 18,75% от държалите матура по този предмет са получили слаба оценка. През 2011 г. двойките по история са били 11,75%. Можем да си представим какви "успехи" ще постигат абитуриентите по този предмет, когато според новия училищен закон историята и географията ще бъдат премахнати изобщо като задължителни предмети в ХІ и ХІІ клас.
Добрата новина пък е, че 4637 зрелостници са получили по две оценки над 5,50, което е два пъти повече от миналата година. А пълните шестици са 86. През май 2011 г. те са били 1091, но пък и абитуриентите са били с над 18 000 повече. С максимален брой 100 точи на двата изпита са изкарали матурите тази година 131 абитуриенти. 
В крайна сметка се оказа, че 7466 от зрелостниците имат двойка на една от матурите и няма да получат диплома за средно образование. Ако не се явят наесен на поправителната сесия, техният брой може да създаде риск да не се запълнят местата, обявени за прием във висшите училища, особено като се има предвид че 10-11 хиляди от около 50 000 млади хора във випуска заминават веднага след гимназията да се обучават във висши училища на Запад. 
Напомням, че сегашните абитуриенти са същите ученици, които през 2011 г. са държали изпитите след VІІ клас. Средните резултати по БЕЛ и математика на техните изпити през 2011 г. в VІІ клас и сега в ХІІ опровергават всеобщото мнение, че колкото по-нагоре в годините вървят учениците, толкова по-слаби стават знанията им. Трябва да отчетем разликата в скалите за оценяване, тъй като седмокласниците през 2011 г. са изкарвали тройка при 16 получени точки, а в ХІІ клас - при 23. Като имаме предвид тази разлика, излиза, че знанията на българските ученици след гимназията са около или с малко по-ниски от тези, които децата са показали преди пет години в прогимназията.
Затова най-тревожен в изминалата петилетка е сривът на знания в началния курс и след това от V до VІІ клас. 

 


 

4-часова спасителна акция в Пирин

автор:Дума

visibility 56

С Велики понеделник започва Страстната седмица

автор:Дума

visibility 90

БСП ще отбележи 1 май – Ден на труда

автор:Дума

visibility 95

БСП успя да запази работните места в мините

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 81

"Боташ" не иска прекратяване на споразумението с "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 81

Новите двуетажни влакове пристигат през 2026 г.

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 81

Fitch очаква политическата криза пак да отложи еврото

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 81

Хиляди испанци подкрепиха Санчес

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 81

Нелегални мигранти с менте лични карти

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 81

САЩ и Китай трябва да са партньори

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 81

Накратко

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 81

Загинал на работа

автор:Аида Паникян

visibility 224

/ брой: 81

Маските паднаха

visibility 218

/ брой: 81

Украйна – камикадзе на САЩ

автор:Юри Михалков

visibility 210

/ брой: 81

БСП е алтернатива за развитието на България

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 81

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ