Докато ги избият

Нали уж кризата в Украйна беше пред развръзка. А то какво - след поредното сключено споразумение за прекратяване на огъня в Източна Украйна пак "изплуват" артилерии, снаряди, разрушени сгради, човешка кръв...
Властта обвинява "терористите", опълченците в Източна Украйна обвиняват Киев. Истината определено е някъде по средата - вярвам, всички сме убедени в това. Безкрайното прехвърляне на топката не води доникъде. Докато си говорим кой нарушава примирия и кой кого обстрелва, докато лидерите настояват за дипломатическо решение на кризата и се замерят със заплахи за санкции, хора остават без покрив след поредния снаряд, нямат вода и ток. Други намират смъртта си. Техните близки едва ли се интересуват от неспирните заплахи на Европа и САЩ срещу Русия, защото макар и да заплашва, Америка ясно си прави сметката - все пак бизнесът си е бизнес.
Хората в Източна Украйна не се интересуват и от споразумения, които и без друго не дават резултат - видяхме го многократно от началото на кризата. Те си искат живота, дома, града, родината. Те си искат правото да решават накъде да гледат - към Европа или към Русия, а не да им се налага. Просто те са имали участта да паднат жертва на нечии геополитически интереси.
Очевидно властта не иска да чуе гласа на тези свои събратя. Затова трябва да "освобождава" източните райони, както се изрази секретарят на Националния съвет за сигурност Андрей Парубий. Да освобождава - от кого? Тогава ли ще се разреши кризата, когато се избият инакомислещите?
Остава ни пак надеждата. Днес може да се събере контактна група, в която влизат Украйна, Русия, ОССЕ и проруските опълченци. Дали да очакваме някакъв резултат? Ако започне реален диалог, но не с оръжие - може и да се случи желаната положителна развръзка.