Докато културният Титаник още не е потънал...

Вчера 21 сдружения предупредиха за пореден път управляващите да бъдат готови за сблъсък и крайни ходове на целия творчески сектор на България, ако продължат "политиката си на пренебрежение към позициите на артистите". Поводът бе внесеният в парламента законопроект за промени на Закона за авторското право, който между първо и второ четене чака ред да бъде одобрен от депутатите.
Тази, предизвикана от непремерените и неадекватни действия на това правителство по отношение на културната ни политика, среща бе определена като "крайната фаза от нашия дълъг път, който извървяхме до управляващите". Уви, неуспешно засега. Като глас в пустиня.
Докога ли ще продължава тази агония за създателите на най-ценното, което може да притежава един народ - живото изкуство и култура. Агония, която пряко засяга и всички простосмъртни консуматори на духовна храна - гражданите на нашето общество. Които все по-целенасочено биват лишавани от изконното им право да имат свободата да избират не само на кой вид изкуство да се посветят, но и в кое училище да се образоват, в коя библиотека да прочетат любимата си книга, в коя болница да се лекуват...
Никога преди това културата ни не е попадала в такава безизходица и състояние на съжаление. Никъде по света не се посяга на сакралното, не се краде от духовното богатство на хората. Колко може да се спести от духовността и нематериалното?
Със сигурност нищожно незначително в сравнение със загубите и вредите, които тези икономии ще причинят в по-късен етап на нас и на идните поколения. За реалната опасност от този геноцид преди дни предупредиха и световни експерти в областта на изкуствата. Те също прозряха разрушителния и пагубен ход на ситуацията в момента, следствие от "прозорливата" и "реформаторска" политика на властимащите. И обещаха да се заемат с техните бакии, да се противопоставят на революционните промени в сферата на духовното у нас. Пък дано успеят и да отворят някой друг затворен театър или преструктуриран сценичен институт. Да спасят потъващия Титаник на родната култура.
Защото ние, българите, не можем. Творците сякаш нямат достатъчно сили ясно и открито да заявят жизненоважните си претенции, за да продължат подобаващо съществуването си. Не чрез медиите. А чрез по-категорични действия, които най-сетне да доведат до реален резултат. Не само да предупреждават и да се заканват на управляващите. Нека смело излязат и защитят правата си. Достойнството си. Гордостта си. Творчеството си.
В противен случай недоволството им пак ще остане самотен глас в пустиня. А зад гърба им ще продължат да се затварят културни институти и прокарват лобистки закони, обслужващи всякакви други интереси. Но не и на артистите.
Не случайно на поредния им протест вчера нямаше жив представител на Министерството на културата. А министърът бе зает с поредна обиколка из страната и с мисли за изграждането на предстоящия Лувър...