Докато не е късно

Не харесвам Валери Симеонов, защото излъга немалко българи, че Патриотичният фронт ще е независим и няма да влиза в срамни партийни сделки, но щом се видя депутат, го превърна в патерица на ГЕРБ и подкрепя всичките дивотии на управлението. Не приемам и непрекъснатите извъртания на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, които се представят за коалиционна култура и грижа за стабилността на държавата, но всъщност са предателство към изконни идеи в името на груб интерес - мястото в парламента. Отвратена съм от бутафорното им репчене, че ако премиерът не приеме това или онова тяхно условие, напускат коалицията, щото подозрително лесно мирясват и до ден-днешен са си там. Харесвам обаче предложенията им за вота в чужбина. Заложените правила слагат ред в досегашния хаос и са бариера срещу фалшификациите. И не отнемат никакви права. Мисля, че прибързано променената позиция на повечето партии и готовността им да приемат ветото на президента ще донесе доста беди на България. Откъм Ердоганова Турция.
Ако Плевнелиев наистина беше защитник на демократичните ни права, а не нагъл лицемерник, трябваше да върне закона заради насилието върху хората със задължителното гласуване. Нарочи обаче текста за българите зад граница, за да се хареса на "реформаторите" и на роящите се протурски партии. Макар че общественият му рейтинг е ударил дъното и отдавна се е превърнал в национално посмешище, той отчаяно търси подкрепа за втори президентски мандат. Кунева и Радан Кънев пък разчитат на бюлетините в чужбина да ги спасяват от парламентарно изпадане и да излеят рога на изобилието над партиите им. Затова се изтрепаха чрез "възмутени граждани" да ни убеждават, че разширяването на задграничния вот не носи вреди, а само ползи за държавата. Фактите обаче сочат друго.
На парламентарните избори през 2014 г. бяха разкрити 427 секции зад граница - най-много досега. 43,9% от всички "чужди" гласове обаче дойдоха от Турция. Подадените там 60 000 гласа бяха изцяло за ДПС. От разпределението им по райони БСП загуби втория си мандат в Пловдив и трябваше да го отстъпи на Венцеслав Каймаканов, който по-късно напусна Доган и тръгна с Местан да прави ДОСТ. Тези гласове осигуриха и депутатско място на самоковския ром бат' Сали, известен с кражби на ток, когото ДПС успя да вкара от Кюстендил. Подобни поразии се преглъщат с гняв, но не са болка за умиране. Само че броят на бюлетините от Турция може и подозрително да расте. Както стана на изборите пред 2009 г., когато гласуваха почти 90 000 наши изселници. Кой тогава дава гаранции, че при следващ вот активността няма да е в пъти повече? Преди месец лидер на една от изселническите ни организации в Турция обяви, че за ДОСТ ще гласуват 380 000 души. Отдавна се знае, че в секциите в Турция българският закон се гази и се правят фалшификации, ама нещо да се е променило? Вярно, гласовете оттам вече няма да отиват само при Доган, а ще се делят между ДПС, партията "Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов (сега в РБ) и ДОСТ на Местан, ако съдът я регистрира. Но това не успокоява. Щото вместо сегашните една и половина, ще имаме три турски партии в България. Две от които се подкрепят очевадно от Ердоган.
"Реформаторите" са приготвили голямата си изборна кошница, но по-вероятно е след връщането на хаоса със секциите в страните от ЕС да останат с пръст в уста. През 2014 г. те са спечелили от чужбина само 15 000 гласа. Най-много - 28 на сто от бюлетините, са били подадени в полза на ГЕРБ. Подкрепата за ДПС извън Турция също върви нагоре. Същата година на евроизборите през май в Швеция за движението са гласували 50%, то е първа сила в Белгия и Холандия, а в Германия е почти наравно с ГЕРБ и РБ. Питате ли се какво ще се случи, след като Брюксел премахне визите за турци в Шенген? Тогава Турция доста по-лесно ще удави българските партии с цунами от бюлетини. 
Борисов се пазари във вторник часове наред с лидерите на РБ и ПФ, но въпросът с правилата за гласуване в Турция не бе решен. Проблемът е, че те ще са същите и за сънародниците ни в държавите извън ЕС. Явно "реформаторите" не са се отказали пак да натиснат педала в опит да изравнят възможностите с европейските, за да "ожънат" повече гласове на нашенци в САЩ и Канада. Симеонов и Каракачанов ще се подърпат-подърпат, па ще се съгласят.
Та си мисля, че преди властта да избърза и да постави държавата ни пред Турция в позиция "изуй гащи", защо управляващи и опозиция не обсъдят премахването на порочната практика в чужбина на наши избори да гласуват хора с двойно гражданство? А тези, които са българи не само по родина, но и по паспорт, да могат свободно да упражняват вота си от всички точки на света. Дали това ще се случи е съмнително. Но със сигурност връщането на хаоса ще обслужи неоосманистките интереси в Турция. Решавайте, докато не е късно!