Докато стигнат парите

Миналата година към МЗ бяха трансферирани 340 млн. лв. За какво точно се използваха, все още българският платец на здравни осигуровки не знае. Тъй де - напоследък милиони левове от здравни осигуровки потъват някъде из бюджети и фискове. Парадоксалното е, че хем ти вземат парите, хем с тях не лекуват нито теб, нито тежко болните. А това, че на тежко болните им казват: "Ще ви лекуваме, докато има пари", вече е наглост, граничеща с цинизъм. Очевидно българският пациент вече и на това е обръгнал. Всъщност, не само пациентът - българинът е обръгнал. Защото се оказва, че в нашата държава повечето добри (и дори нормални) работи се случват, докато има пари.
В това отношение поне от липса на правосъдие не може да се оплачем. Тези дни съдът отмени абсурдни текстове, според които болните, чиито лекарства се финансират от МЗ, можеха да разчитат на лекарства, докато има пари в бюджета. Няколко дни по-рано съдът обяви за незаконни областни здравни карти в страната. Нищо че докато се произнесе по казуса, сума ти болници изпаднаха във финансов колапс, някои дори фалираха. Все пак чувството за справедливост е особено важно за обществото.
Сега остава нашенският платец на данъци и осигуровки да разбере къде отиват парите му за здраве и за пенсии, след като за здраве му искат допълнителни пари, а родителите ни пенсионери мизерстват трета година. Въпреки че той плаща осигуровките си.
Иначе някои раково болни доживяха (макар на висока цена) държавата да ги обезщети, а някои болници доживяха касата да им плати забавените пари заедно с лихвите.
Ала нормално всекидневие ли е все да си нащрек и готов да съдиш държавата, задето не си е свършила работата с оправданието: "Парите свършиха"?