Докога?

Националният отбор по футбол претърпя втора загуба още в третия си мач от квалификациите за Евро 2016. Нашите преклониха глава пред Норвегия с 1:2 в Осло пред погледа на президента на ФИФА Сеп Блатер, и след като дни преди това отстъпиха на Хърватия с 0:1 в София, шансовете им да се класират за шампионата на Стария континент във Франция след 2 години станаха доста илюзорни. А иначе започнахме добре и на старта победихме коравия тим на Азербайджан, при това в Баку. Там "лъвовете" показаха характер и изтръгнаха успеха в последните минути. И само напомпаха самочувствието си и очакванията на феновете, че 12 години след Португалия 2004 отново ще играят на еврофинали. Е, шансовете им за третото място в група Н, което дава право на баражи за последните 4 места на шампионата във Франция, все още съществуват. И на теория, и на практика. Но на мача в Осло онази вечер се видя, че на директно класиране едва ли можем да се надяваме. Просто Хърватия и Италия са прекалено класни на фона на останалите отбори в група Н. Видя се и че подмладеният норвежки отбор ни превъзхожда, но не по класа, а по дух. Това стана ясно още при изпълнението на химните на двете страни, когато нашият селекционер Любослав Пенев си дъвчеше дъвка, а избраниците му с досада чакаха музиката да свърши. Както изчакаха и края на мача, без да се хвърлят в поредния щурм на отчаянието. Защото равенството в Осло накрая би имало цената на победа. Защото същата вечер стана ясно, че Азербайджан, когото ние едва надвихме, бе сразен от Хърватия с 6:0 и макар и воден от прочутия германец Берти Фогтс, ще бъде само като боксова круша за претендентите за европейската сцена.
Изобщо на мача в Осло се видя, че изпратените с много надежди национали нито са в добра форма, нито са с добър дух. Ако треньорът им Любослав Пенев беше на игрището, духът им би бил далеч по-биткаджийски. Любо беше мъжкар и биткаджия като играч, но очевидно и той не може да предаде този дух на питомците си.
Преди 20 години той бе в състава, покосил Франция насред Париж. Но само след 4 години французите триумфираха със световната титла. Месеци по-късно в САЩ сътворихме друга сензация и отстранихме действащия световен шампион Германия. Бундестимът обаче си взе поука от тази загуба, и макар и след 20 години, това лято отново вдигна световната купа. А ние? Колко пъти по 20 години ще чакаме и ще се надяваме да извлечем поука, за да извършим необходимите реорганизации в родния клубен и национален футбол? Очевидно е, че и този квалификационен цикъл ще бъде само "ходене по мъките". Просто или трябва Любо Пенев да остане да води националите, но да си признаем, че целите ни са само да участваме в квалификациите, или да поставим основите на истинска стратегическа реорганизация на футбола ни, по примера на Франция и Германия. Или пак ще пишем като в сръбските вестници преди години: "Норвежките скиори биха нашите футболисти"!?