Доплащане ли?

Поредният лекар направи култово откритие: 50% от парите в българското здравеопазване идват от джоба на пациента. Да, представете си: точно както констатират от години и Световната банка, и Еврокомисията, та дори и българските здравноосигурени пациенти, които трябва да доплащат под различни форми. Значи - нищо ново под слънцето! И едва ли пациентите, плащали стриктно осигуровките си, се натискат да доплащат. 

Остава да бъде поставена правилната диагноза на родното здравеопазване и да бъде приложено адекватно лечение. Очевидно най-вероятната диагноза е недохранване (клинична пътека 82) с минимален болничен престой 3 дни. Само дето недохранването на българското здравеопазване стана хронично, а болничният му престой продължава повече от 20 години, повечето от които - в реанимация. Най-вероятно заради неадекватното лечение, прилагано от политиците. 

Парите в здравеопазването ни не са малко, макар недостатъчни. Но за да стигнат, едва ли е необходимо чак такова доплащане. Достатъчно е държавата да плаща коректно пълната вноска на хората, които се е наела да осигурява, да спре да плаща осигуровките на държавни служители, магистрати и пр., чиито месечни доходи навярно надхвърлят от 5 до 10 пъти размера на минималната заплата, и да се ангажира само с плащането за бедните.

И да: контролът. Той очевидно е най-неизгоден за мнозина. Все се говори за електронна здравна карта, за електронна информационна система в сектора поне от 20-25 години. Колко проекти са представени, на колко фирми е плащано да опитат да направят такава система... И да: здравната ни статистика е изкривена, защото с "химикала може да се изкарат повече пари, отколкото със слушалка и скалпел". 

И не: системата оцелява въпреки уродливите правила, налагани от управляващите и от "големите". Защото във водовъртежа й всекидневно се борят за човешкия живот хиляди лекари и сестри, за които правилните инструменти остават скалпелът и спринцовката, а не химикалката.