14 Декември 2019събота19:57 ч.

Личности и съдби

Дора Конова - една сълза върху окървавената риза на Яворов

Новопоявила се книга хвърля светлина върху самоубийството на Лора Каравелова

/ брой: 152

visibility 839

Петя Александрова

Спомняте ли си как е прекарал последната си семейна вечер на 29 ноември 1913 г. Яворов? Били са поканени с Лора у свои приятели, семейство Тихови. Имало е и неколцина други гости, между които Михаил Кремен и годеницата му Дора. Същата Дора, заради която е последната Лорина сцена на ревност онази нощ. На масата - мезета и червено вино, закачки и шеги. В онези времена гостуванията, приятелските вечери в дома на едни или други, събиранията "на зелник" или "на чаша вино" са придружени със забавления, които днес ни изглеждат детински.   

Тази вечер у Тихови играли на популярната игра "стихотворения". Избира се някаква тема. Първият написва първия стих (един ред), вторият пише втори стих и римува, после прегъва листа така, че да не се вижда първият ред, третият пише трети ред, като "скрива" останалите... Накрая четат цялото стихотворение на глас и се смеят на неочакваните каламбури. После играли на "топка". Голяма мъжка носна кърпа, овързана на топка, се подхвърля неочаквано на някого от компанията, придружено с първата сричка на двусрична дума. Този, който хваща топката, трябва на мига да съобрази и да допълни втората част на думата, ако сгреши - изгаря. Михаил Кремен хвърля към Яворов топката и казва "Ло", а поетът, вместо да каже "ра", казва "кум", всички се изсмиват неловко, поглеждайки към Лора, която изглежда невесела, отнесена. 

Имало е и още една игра нея вечер, играта на "оракул". ("Оракуле, кажи!") Закриват очите на един с кърпа и го питат, сочейки (невидимо за него) друг участник от компанията: "Кажи този къде ще ходи утре... Измислиците на оракула предизвикат общ кикот. Оракулът у Тихови е казал за този, дето го посочват (Лора), че ще пътува на другия ден надалече. Някой подхвърля: "Навярно за Париж?" Това съвпада с някои нейни изказвания и намеци в последните месеци. Но тя пред всички отрича да има такова намерение: 

Не, няма да остави съпруга си сам...

Според нейните близки, разпитвани на другия ден, Лора се е канила да избяга от този брак в Париж (когато решава да се разведе с д-р Дрянков, бяга в Лондон). Според Яворов тя просто обичала промените и често се втурвала без предупреждение да пътува нанякъде, да смени тоалетите си, мебелите си, квартирата си... В случая е искала да се опита, твърди съпругът й, да уреди в някой парижки театър поставянето на негова пиеса. Какво се е случило всъщност в тази вечер, което не се е случвало друг път? Нещо извънредно, което кара Лора да посегне към оръжието? Сцени на ревност е имало и преди. За никого от техните приятели не са тайна обтегнатите им отношения. Лора се оплаква на приятелките си, че Яворов няма време за нея, че не й обръща достатъчно внимание, че не забелязва дори с какво е облечена. Покрай неговото равнодушие е намразила поезията, казва веднъж ядно пред Дора Габе. Яворов се жалва през колегите си в театъра, че не му се прибира вкъщи, че предпочита до късно да остане в кабинета си, че все по-трудно му е да се съсредоточи върху писането, когато около него снове жена му - раздразнена, недоволна, любопитна, ревнива... Като става дума за скорошно пътуване на Лора в чужбина, Яворов открито се радва на това, по думите на Боян Пенев: "Ще мога поне два месеца да поработя спокойно... " Но тези по-яростни или по-тихи семейни пререкания са били обичайни, обикновено отшумявали до няколко дни. 

Според излязлата току-що книга със спомени на Дора Конова "Яворов, Лора и аз", дешифрирани с всичките им задрасквания, редактирани думички или допълнения в бялото поле, богато подкрепени с бележки под линия от писателя и литературен изследовател  Петър Величков, най-после едно важно парче от пъзъла е намерено и наместено: какво става на 29 ноември 1913 г.! Какво се е случило наистина в дома на Тихови? В тези няколко часа пред очите на всички,  макар че не са общували открито и видимо, те, двамата, Яворов и Дора Конова са си казали най-важното. НАЙ-ВАЖНОТО е било дали вече са ДВАМА. За това "най-важно" той й говорел месеци наред преди въпросната вечер: че я обича, че тя е жената за него, че само с нея би искал да живее и да умре, че не иска и няма да се откаже от нея... Че именно с нея ще напише най-хубавите си творби... Говорил го къде кротко, къде разпалено, къде с молба, къде с декларативна убеденост: "Един ден Вие ще ми кажете "да"! Ако ще и да си счупя главата един ден, Вие ще бъдете моя! Аз ще Ви спечеля, макар и с цената на главата си..."

Говорил й, когато "случайно" я пресрещал след лекциите в университета и я придружавал до вкъщи и когато неслучайно я изпращал след гостуване у тях вечер, и когато са оставали насаме някъде, и когато пътем, уж за малко, минавал вечер край дома й. Но тя, 18-19 годишната "малка" годеница на Михаил Кремен, невинна и непорочна, разсъдъчна, овладяна и сдържана, винаги реагирала "съответно": "А Лора? Аз не искам да страда! А Кремен? Как ще му кажа?" В такива случаи Яворов обещавал: "Ще уредя въпроса с Лора, а също и с Кремен" и "Аз ще се оправя с тях, не се тревожи. Ще заминем веднага, ще ги забравим". Вечерта, на 19 ноември 1913 г., между две глътки вино или две шегички на оракула "малката годеница" на Кремен (която вече е минала през венчило, макар че държи съпруга си далеч от леглото си!), се е РЕШИЛА най-после да каже "ДА" на поета. И го е казала. Или е дала знак за съгласие. Дора не пропуска да каже, че тази вечер лицето на Яворов сияе от радост, от щастие, дори "сияние имаше около главата му - биофосфорисценция!" Ето, това се е случило. И Лора, наблюдателна и интуитивна, се е добрала до истината. Проумявала е, че това е краят. И макар че многократно го е заявявала и писала, че ще се отдръпне и няма да пречи, ако Яворов се влюби отново, яростта я залива като вълна и тя посяга към револвера. Така веднъж завинаги пренарежда картите в своя полза. 

Петър Величков, без който тези спомени нямаше да бъдат публикувани или поне не в този им перфектен вид: разчетени, подредени, подкрепени и обяснени с подробни бележки, твърди, че българската литературна история е длъжница на Дора Конова. Младата жена - умна, възпитана, красива и много неопитна в отношенията си с мъжете, след трагедията се разболява, побелява за една нощ, губи интерес към живота и хората. Изчезва в буквалния смисъл, отива в дълбоката провинция. И няма значение дали днес вярваме, или не вярваме, че е съществувала бележката от Яворов до Конова: "Дора, изчакай ме, аз ще се разбера с Лора и Грозев, и ти ще бъдеш моя!" - преди сватбата на Кремен. И няма значение вече дали именно заради Яворов и своите силни чувства към него Дора Кремен напуска столицата, съпруга си и брака си (неконсумиран, между впрочем) след смъртта на Яворов и отива в Троян учителка. Не се омъжва повече, макар да е още млада, хубава и има брачни кандидати. Безропотно, безмълвно се оставя да бъде за дълго тема и обект на публични нападки, интриги, подозрения и клюки. Умира в старопиталище с единствената ценност в чантата си, която не изпуска никога от поглед - тези спомени за Яворов, заедно с няколко дребни вещи, бележки, снимки... Не позволявала на никого да ги пипа или съхранява, до края на живота си ги допълва и редактира. Гласът на Дора Конова, който ясно чуваме от тази книга, лишен от емоции, сълзи, обвинения и оправдания, почти безстрастен, почти хербаризиран, ни стряска и убеждава повече от каквото и да било материално свидетелство за истинност. 

Една-единствена любовна целувка има описана в този ръкопис и това затрогва повече от всякакви сцени на страст и еротика. Наистина ли Яворов, преди да посегне за последно към отровата и револвера, е гостувал на Дора - на 8 септември 1914 г., с намерението да й предложи да "умрат заедно"? Да, именно защото се обичат...? Но се отказва, когато чува нейния сломен от болката и отчаянието глас. Когато Ганка Найденова пита Дора Конова защо не се е омъжила за поета след ослепяването му, тя отговаря: "Лора постави трупа си между мен и Яворов". И това е толкова убедително, колкото трябва.  

БСП прави законопроект за контрол на главния прокурор

автор:Дума

visibility 95

На 26 април социалистите пряко ще изберат лидера си

автор:Дума

visibility 458

Перник минава на нов воден режим от понеделник

автор:Дума

visibility 132

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 249

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 240

Джонсън вече мисли за реформи в страната след Брекзит

автор:Дума

visibility 121

Борис Джонсън ликува, обеща Брекзит на 31 януари

автор:Дума

visibility 307

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 485

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 461

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 406

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 553

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ