Достоен българин

В края на м.г. Гале Христов ми подари документалната си книга за Димитър Каляшки, пишейки ми в автографа, че не се съмнява, че ще се захвана да я чета с хъс. И да си призная, прочетох я с интерес, защото знам каква личност от съпротивата в Кюстендилско е този национален герой. Това е достоен българин и не заради Гале ми стана гайле. Книгата стоеше сред важни книжа на нощното ми шкафче. И тъй като в изданието има богат снимков материал, неведнъж съм я разлиствал. Защото в родното село на Каляшки - Жиленци, през далечната 1975 г., на 2 март, бе открит тържествено паметник на тази забележителна личност, на което тържество бях и изслушах твърде дългата пламенна реч на члена на Политбюро Пеко Таков (наистина печен оратор). Площадът в Жиленци бе претъпкан. Бях там, защото имах реална представа от живота на този народен човек, когото фашистите дълго дебнат и най-после прострелват в родната му къща. А ме бе впечатлил факт, който ме бе превърнал в негов почитател. Когато го убиват, Кюстендилска околия потъва в траур. Защото любимецът на сиромасите, организаторът на съпротивата е загинал. За дълго се отлагат насрочени сватби. Този факт е показателен за народната любов... Той ме накара да прочета книгата с подчертано уважение. И видях големия достоен българин да преминава през документалната огнена, неспокойна книга. Книгата за него ще разгръщам отново в съкровени мигове.