Достойна и достолепна

Д-р Елена АЛЕКОВА

Беше чудесен, силен и честен човек. Умна. Сърдечна. Възхитително скромна и добра. Литератор с висока ерудиция и безпогрешен вкус. Блестящ ценител на поезията. Тя - Снежана Пейчева.
Родена е в Кюстендил на 29 август 1936 г. Като ученичка е призната за вундеркинд. По-късно следва в Московския държавен университет "Михаил Ломоносов". Завършва руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Известно време учителства. После става директор на училище. Това е времето, когато се случва съдбовна среща, на която предстои да се разгърне след години в искряща любов и дълбоко приятелство - среща с Поета.
Доцент по психолингвистика. Старши научен сътрудник в Института по руски език и литература в БАН. Нейните научни разработки са самородни и получават изключително високо признание. Участва в множество международни научни форуми. Канена е като гост-лектор в редица висши учебни заведения по света. Чете лекции в Сорбоната, Париж. Автор е на безброй учебни помагала по руски език и литература, на базата на които се изграждат и развиват професионално поколения учители от цялата страна. Тяхната благодарност и огромно уважение я съпътстват през целия й живот.

Главен редактор на научното списание "Болгарская русистика", орган на Дружеството на русистите в България. Открила за българските поклонници на изящното слово талантливи представители на руския "модерн", сред които Генадий Айги. Оттогава, а конкретно от 1993 г. датира нашето запознанство, прераснало в дружба и по-нататък - в семейно приятелство. Даваше ми вяра в себе си. Години наред обмислях, подготвях за печат и отлагах например томче със стихове в проза с предговор от нея. И ето, благодарение на нея, на нейната деликатна и същевременно категорична подкрепа то ще бъде факт само след няколко дни.
Всеотдайна като приятел. Вярна до края си на идеалите, които изповядва на младини. Предана като съпруга. Достойна и достолепна като съ-пътница на голям Поет - невероятния български поет Велин Георгиев. Негов пръв читател. Скрит или явен съставител и редактор на книгите му. Крепител на неговия дух в мигове на творчески резигнации. Беше тази, която, преодоляваща своите болести и болежки, повдигаше духа на Поета, когато той бе съкрушен от обстоятелства и нрави - сякаш изпълняваше завета на Еклесиаст: "По-добре двама, нежели един... Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си". И получаваше в ответ изумителни стихове, включително - и посветени на нея:

Мили, аз излизам. Хайде, целуни ме.
Пожелай ми, скъпи, хубави неща.

Мили, добър вечер. Бързо целуни ме.
Що не ме попиташ как е бил денят...

Мили, аз си лягам, че съм уморена.
Пожелай ми само, мили, лека нощ...

Спиш. А аз се моля като пред икона
дълго да ми казваш тези три неща:

Мили, аз излизам...
Мили, добър вечер...
Мили, аз си лягам...

Мила...

Лека нощ...