21 Септември 2020понеделник02:45 ч.

ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

В ХХIII издание на Мeждународния филмов фестивал "Любовта е лудост"

/ брой: 202

автор:Олга Маркова

visibility 1887

Неведнъж мои студенти са ме питали: откъде е дошло названието на този кинофорум с биография от над две десетилетия? Само с едноименния филм на Васил Гендов ли е свързано? Според мен то синтезира дълголетната любов на варненската публика към него, както и на всички нас, които го следваме. Едва ли е обезателно всички филми, включени в главната - състезателната, и в съпътстващите я програми, да са с любовна тематика. Необходимо е обаче те да внушават от екрана значими духовни ценности; да окриляват хората с надежда и упование; да ги лекуват от травмите на всекидневието, в нанасянето на които дейно участие взимат съвременните медии. Отдавна следя с какво нетърпение варненската общественост очаква този културен феномен; посреща с любов звездите на българското кино и театър, чийто брой, за съжаление, намалява с всяка изминала година...
Този фестивал (21-30 август) ще бъде запомнен преди всичко с факта, че съвпадна със стогодишнината на българското кино. Ето защо ден след официалното откриване на форума, вместо прожекция от 20 ч., ценителите на седмото изкуство бяха поздравени с концерт от незабравими филмови шлагери в изпълнение на Орлин Горанов, Мариана Попова, Маргарита Хранова, Дони и Нети... Певци, артисти и зрители запяха в един глас любими мелодии от наши кинотворби като "Тече, всичко тече" или "Не остарявай, любов". В тази спонтанна сплотеност и единодействие усетих смисъла и на моето съществуване, както и вярата ми в бъдещето на този форум, който публиката аплодира не само в двете зали на Фестивалния и конгресен център, но и в общинската зала "Пленарна", и в уютния театрален салон "Импресия" на хотел "Интернационал" на Златни пясъци.
Юбилеят на националното ни кино е най-подходящият повод да акцентирам върху нашето участие на този световен професионален "терен", изпъстрен с 90 подбрани филма. Показаните четири игрални премиери, в една или друга степен, достойно представят родното ни киноизкуство, което видимо е помъдряло, доближавайки се до най-актуалните, същностни и болезнени теми на днешното общество. Неслучайна е инициативата то да обикаля страната, за да напомня за себе си, "под открито небе" - там, където някога се подвизаваха любимите на зрителите летни кинотеатри! В тоталната разруха, в трескавото бетониране на дивната ни природа с цел "осребряване" да се спасява спасяемото! В това виждам и мисията на съвременното ни филмово изкуство.
Ако си спестим фестивалния патос и се обърнем към най-важното, ясно е, че с палеативни, междинни идеи и решения належащите промени в цялостната система за реализация и разпространение на българското кино ще си останат само пожелания. А кинотворците ще продължат да се" въртят" в омагьосан кръг. Няма никаква логика фактът да се отделят парични средства за безполезни, дори вредни копродукции и филми от рода на "Сбогом, мамо" и "Аферим", а нискобюджетни творби като завоювалия напоследък много награди "Урок" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов да се оставят на самотек, без нито един лев държавно финансиране! Още по-крещящ пример ни поднесе тук възторжено приетата и от публиката, и от критиката премиерата на 100-минутния игрален филм "Каръци" на сценарист-режисьора Ивайло Христов, чийто проект е бил лишен от субсидия от три национални комисии! Удостояването му наскоро с авторитетния Златен "Свети Георги" в Москва, както и с наградите на руската критика и публика, е твърде сериозен повод да се размислим за състава и ролята на различните национални комисии, с които вече се случиха редица гафове...
И така - четвъртата игрална творба на Ивайло Христов (след "Емигранти", "Приятелите ме наричат чичо" и "Стъпки в пясъка"), с която се откри официално ХХIII МФФ "Любовта е лудост", попадна в точното време на точното място. Информирани за престижното й тройно отличие в Москва - Големия приз "Свети Георги", както и наградата на критиката и на публиката, очаквахме наистина много и го получихме. Месец по-късно нейният създател заминава за Сан Себастиян, където е селекциониран едновременно с двете си различни функции: като актьор и като режисьор. Следя с уважение и интерес всяка нова крачка на Ивайло Христов в неговото емоционално, постъпателно изследване на обикновените, редови, предимно млади, българи в тяхното делнично социо. На цялостния фон на съвременното ни кино се очертава една плодоносна линия, набелязана с "Източни пиеси", "Подслон" и "Урок", която най-категорично естетически се извежда в "Каръци". Тя акцентира върху аналитично-критичния поглед на младото поколение към недъзите на съвременното ни общество. Затова и е твърде отговорна. Именно в най-новия филм виждаме Ивайло Христов в целия му ръст: с неговото дълбоко разбиране на това поколение, с чувството му за правдивост, за хумор и за мярка. Тази сърдечна комуникативна история, в която участват неговите три последни актьорски класа (или както самият той се шегува: "Събрах ги всички като снимка за спомени и това мое намерение ме накара да напиша сценария, който в съзнанието ми се очертаваше в черно-бяло; други нюанси, освен сиво, не виждах"), на екрана прераства в тревожен разговор за съдбата - за каръшкия свят и космическите измерения на безнадеждността. Тя някак непринудено завладя зрителите, които аплодираха, изправени на крака творческия екип в залата до края и след края на течащите надписи. Станахме свидетели на истински културен празник, който бе своеобразен поклон пред чествания юбилей - 100 години от премиерата на "Българан е галант". "Докато умеем да се шегуваме с този живот, ние сме спасени" - отбеляза на пресконференцията режисьорът.
Картината на днешното ни кино, показана на фестивалния екран, не би била пълна без трогателния, дълбоко хуманен разказ в игралната творба "Бартер" на доказания ни екранен документалист Атанас Киряков, който написва сценария, съвместно с Юри Дачев, по реален случай. "Този филм е продължение на моите наблюдения, показани в документалното произведение "Омагьосан от морето" - твърди режисьорът. - Става дума за хора от квартал "Аспарухово", които изследвам над три десетилетия". Явно той е следил тяхната всекидневна битка с бандитските групировки, която продължава и днес. Автентизмът на герои и събития е обсебил актьорите - Филип Аврамов, Татяна Лолова, Михаил Мутафов, Койна Русева... и те са станали активни съавтори на самоотвержената история, заедно с деликатната камера на оператора Иван Тонев. В индивидуалната съдба на рибаря Георги се оглежда делникът на стотици българи, изпълнен с проблеми за оцеляване, сблъсъци и абсурди. Именно в типичното като ситуация за днешния ден и нетипичната за съвременния българин (за жалост!) категорична съпротива срещу силите на Злото в една незачитаща обикновения човек система; във вярата на толерантния наш съвременник в смисъла на живота и в собствените му морални устои и принципи виждам реалната обществена значимост на това произведение.
Радостна изненада на публиката, а и на критиката, поднесе премиерата на "Събирач на трупове" - дебют в пълнометражното игрално кино на Димитър Димитров. Сценарият на Марин Дамянов е предоставил възможност на младия режисьор и на актьорите Стоян Радев, Теодора Духовникова, Михаил Билалов, Лидия Инджова (чийто образ е особено ярък и приветлив!) да защитят с характерите на своите герои значимия актуален сюжет и да постигнат поантата: когато в социалния произвол липсва законодателство, законодател е самият Човек. Няма зрител, който би могъл да страда за убийството на циничния гангстер, извършено от главния герой Ицо - шофьор на линейка и събирач на трупове. Неслучайно тъкмо брадвата е избрана като инструмент за раздаване на правосъдие. За разлика от твърде измислената история с кюрдско-бежанския проблем в другия български филм - "Жената на моя живот" на Антоний Дончев (с двама сценаристи и четирима драматургически консултанти), чиято хибридност и художествена непълноценност възпрепятства доверието към темата (ще докаже ли любовта, че е по-силна от тероризма), в "Събирач на трупове" естетическата реалност звучи правдиво и убедително.
Сред 12-те кинотворби, състезаващи се в международната конкурсна програма, безспорно се открои както с мащаба на проблематиката, така и с органичността на пестеливата си естетика, четвъртият игрален филм - "Изпитание" на руския режисьор Александър Кот. Той реабилитира силата на безсловестната визия, когато обгръща универсално значима тема. Този разказ - притча за времето на опитите с водородна бомба, се разгръща не само мълчаливо, но и минималистично - в бедна къщурка сред казахската степ. За опасните експерименти никой не бива да знае, камо ли да говори. Рядък по рода си постановъчен професионализъм, уникална сценография и операторска работа. Не бях изненадана, че тези достойнства донесоха на създателите "Златната Афродита".
В тази селекция интерес предизвикаха и френската съкровена, чувствена творба "Деликатност" на Давид Фоенкинос, с проникновеното изпълнение на Одри Тату в ролята на Натали; и румъно-германската продукция "Любовна история, Линденфелд" на талантливия режисьор Раду Габреа, инспирирана от известния роман на Йсн Молнар "Линденфелд". В съзнанието на зрителя остава да звучи чудесният актьорски дует Виктор Ребенчук (участвал в българския филм "Най-дългата нощ" на Въло Радев) - Виктория Кочиш, удостоена тук с наградата за женска роля. На тазгодишния Варненски форум видяхме няколко ярки актриси, сред които - и нашата Татяна Лолова, пресъздала майсторски образа на сляпата дама в "Бартер".
                                             

Плакат на фестивала
Автор Симеон Лютаков

"Каръци" - реж. Ивайло Христов
 

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 549

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 712

/ брой: 179

Ферибот заседна в Балтийско море

автор:Дума

visibility 70

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 178

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 31 милиона

автор:Дума

visibility 123

Над 200 000 починали от коронавирус в САЩ

автор:Дума

visibility 487

Как търпим това десет години?!

visibility 1143

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 548

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 432

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 818

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ