29 Юни 2022сряда04:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Интервю

Доц. Баки Хюсеинов: Има огромен проблем с достъпната среда

Въпреки положителните примери и общия консенсус, много частни, държавни и общински обекти са недостъпни за хората с увреждания, казва зам.-председателят на КЗД

/ брой: 120

автор:Аида Паникян

visibility 559

Интервю на Аида ПАНИКЯН



Зам.-председателят на Комисията за защита от дискриминация доц. БАКИ ХЮСЕИНОВ е на поста от 2012 г. и е преизбран. Той е бивш зам.-министър на труда и социалната политика. Възпитаник е на Стопанската академия в Свищов, завършил е "Счетоводство и контрол". Доктор по икономика. Гл. асистент е в Института за икономически изследвания към БАН. Преподавател е в УНСС и в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт. Преди дни излезе от печат монографията му "Социално-икономически детерминанти за активен живот на възрастните хора".



- Доц. Хюсеинов, за какво най-често бе сезирана Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в последните две години, в разгара на пандемията?
- КОВИД-19 е едно от предизвикателствата на новото време и носи след себе си промени в начина на съществуване на човека, които бяха непознати досега. Те неминуемо засягат и вътрешните му убеждения, създават у него усещане за неравно третиране чрез осъществяване на противоепидемичните мерки в различни сфери на обществения живот, достъпа до услуги и др. Кризата с пандемията постави на изпитание баланса между въвеждането на ограничения и реализирането на права.
КЗД отдели специално внимание на запитванията и жалбите в условията на извънредна епидемична обстановка и по редица от тях са образувани производства за защита от дискриминация. Имаше оплаквания срещу заповед на министъра на здравеопазването, според която право да посещават паркове имаха само деца до 12 г. и задължително с родителите си.
КЗД установи дискриминация по сигнал за отказан кредит от две банки по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. КЗД направи предписание на министъра на икономиката да предприеме необходимите мерки за равен достъп за целево кредитиране на лишените от възможност да полагат труд поради пандемията.
През последната година и половина на КОВИД-кризата при регионалните ни представители постъпваха много запитвания, свързани с твърдения за дискриминация на работното място при прекратяване на дейността на фирма или учреждение, натиск да се ползва платен или неплатен отпуск в условията на извънредно положение, отказ служител да бъде пуснат да работи дистанционно, намаляване на трудовите възнаграждения с оправдание КОВИД-кризата и спаднал обем на работа.
- По какво се различаваше работата на комисията в този период?
- През 2021 г. КЗД работи на пълни обороти, независимо от трудностите и ограниченията около КОВИД-19. Не спря да приема жалби и сигнали, да образува преписки, провеждахме заседания, макар и с прекъсвания и променен график, постановяваха се решения. Анализът на дейността на КЗД във връзка с оплаквания за дискриминация във всичките й форми и различни признаци, включително КОВИД-19, сочи тенденция във високия ръст на самосезирания по доклади на членове на комисията и последващо решение на 9-членен състав. През 2021 г. се наблюдава ръст на жалби и сигнали за дискриминация по различни признаци в сферата на заетостта, тормоз на работното място, неравнопоставеност на заплащане на еднакво положен труд.
Преобладават, както е от години, оплакванията за дискриминация при упражняване на правото на труд по различни защитени признаци - увреждане, пол, възраст, образование, етнос, лично положение, синдикална, политическа или етническа принадлежност и други.
- Кои решения на КЗД дадоха тласък за законодателни промени?
- През 2021 г. КЗД постанови 822 решения - най-голям брой решения от създаването си. От тях 692 са влезли в сила. С превес са потвърдените. Те са с общeственозначим резултат в сферата на здравеопазването, достъпната архитектурна среда, предоставянето на социални услуги. Касаят както нормативна уредба, създаваща предпоставки за непряка дискриминация, така и необходимостта от позитивни мерки и еднакви критерии при прилагането на правни норми. Ще спомена само едно. То доведе до промяна в реимбурсен списък.
Производството бе образувано по жалба от Сдружение "Спина Бифида и Хидроцефалия-България". Ненавременната и некачествена урологична грижа към децата с неврогенен пикочен мехур пряко застрашава техния живот. Около 10-годишните усилия на сдружението са били безрезултатни. В крайна сметка Надзорният съвет на НЗОК включи диагнозата "спина бифида окулта" в Списъка на заболяванията, за които касата плаща за домашно лечение лекарства и медицински изделия.
- Работи ли кампанията на КЗД за достъпна среда?
- Оплакванията на хората с увреждания с твърдения за неравното им третиране в различни сфери на обществения живот преобладават, а най-често са заради недостъпна архитектурна среда. Съгласно закона КЗД има правомощия да решава този проблем и в края на 2017 г. започна своята Национална кампания "Достъпна България". По нея работим пета година, тя е безсрочна. Осъществява се без външно финансиране и чрез усилията на членовете и администрацията на КЗД.
От март 2021 г. КЗД започна да проверява достъпността на училищата и детските градини. През 2021 г. наблюдаваме положителни резултати. Най-много доклади за самосезиране са изготвени именно в рамките на "Достъпна България". Образуваните производства по нея от началото й до края на 2021 г. са над 1495. Постановените решения са 1289, като от тях 1125 са влезли в сила. През първите 4 години от провеждането й в съда са отменени само 10 наши решения.
През 2019 г. е създаден и Съвет за наблюдение на хората с увреждания. Целта му е наблюдение по прилагането на политиките за защита на правата на тази уязвима група, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Дейността му се администрира чрез администрацията на омбудсмана и на КЗД на ротационен принцип за срок 2 години.
- Смятате ли, че е лесен достъпът на хора с увреждания, майки с колички или възрастни в учреждения, лечебни заведения, обществени пространства?
- И преди кампанията, и сега е ясно, че страната ни има огромен проблем с достъпната среда. Въпреки положителните примери, общото впечатление е, че множество частни обекти, както и немалко държавни и общински, продължават да остават недостъпни за хората с увреждания. В началото на кампанията съотношението между недостъпните и достъпните обекти бе поне 8:1. Затова КЗД обяви код "Червено" за недостъпна среда в цялата страна. Редица общински сгради, банки, читалища, пощенски станции, офиси на частни кредитори, книжарници, аптеки и т.н. са недостъпни, но в процеса на производството ответната страна предприема необходимите действия и мерки, за да осигури поддържането на достъпна архитектурна среда. Такъв резултат също е удовлетворяващ и в съответствие с целите на кампанията.
- Сега как е?
- Към момента няма точно обобщение, но, предвид множеството преписки и най-вече изпълнените решения, бих казал, че нещата значително се подобриха. Тревожно е, че въпреки голямата чуваемост за проблемите на хората с увреждания, решенията в сферата на достъпността се бавят. Има ясно законодателство, има очевидна политическа воля от всички, съществува и ясен обществен консенсус по този въпрос. Никой не спори, че достъпност трябва да се изгради. Спори се по методите и способите за реализиране на тази достъпност.
- Как работи комисията в областта на превенцията?
- Част от превенцията на КЗД се осъществява с помощта на нейните регионални представители. Те са в 22 от 28 области в страната. Институцията законово дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове.
КЗД продължава да бъде стабилен партньор при осъществяване на външната политика на България във връзка с изготвянето на позициите и докладите на страната по линия на международни механизми за наблюдение, свързани с равенство и недискриминация.
- От социална гледна точка, достъпна ли дейността на КЗД за гражданите?
- Българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред комисията. Подателите на жалби или сигнали са освободени от държавни такси при завеждането им. По закон разноските в хода на производството са за сметка на бюджета на КЗД, а жалбоподателят не плаща нищо. Не на последно място е законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ