Доц. Красимира Александрова: Библиотеката е пулс, дава идеи и възможност да твориш

Доц. д-р Красимира Стойчева Александрова е специалист по библиография. Завършва българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Специализира културен мениджмънт в НБУ. Била е директор на Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" в Шумен. Хоноруван преподавател в Шуменския университет  и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Директор е на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" от 2016 г.

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

- Доц. Александрова, вие ръководите един от храмовете на духовността, на книжнината, на науката от няколко години. Какви промени виждате в библиотеката за този период? 

- От една страна, нищо не се е променило, защото библиотеката е място за хора, които възприемам като съмишленици. Те са обединени от духовността, от книгата. Читателите ми дават енергия и мотивация да работя. Но независимо от съхранената традиция, не може да се пренебрегне фактът, че библиотеката е развиващ се организъм. В последния месец, в който отпаднаха противоепидемичните мерки, е изключително приятно да виждам всеки ден пълни читални и множество разминаващи се хора. 

Прави ми много силно впечатление, че голяма част от местата в читалните са заети от млади хора - не само от студенти, но и от ученици, които идват с учебници и лаптопи. За мен това е една сбъдната мечта. Аз разговарям с тях и виждам, че тук им харесва. Атмосферата ги предразполага да четат и да се готвят за бъдещите си изпити. 

В двете пандемични години беше трудно, но от това предизвикателство мога да говоря за ползите, които извлякохме. Ние се адаптирахме да работим в нова среда, преобладаващо виртуална, да подпомагаме максимално нашите потребители и да не прекъсваме комуникацията с тях. Обогатихме и услугите си и във всеки момент бяхме готови да реагираме на читателско запитване. 

Резултатите не закъсняха. През 2020 г. посещенията в библиотеката се увеличиха с 6000 и това стана в контекста на едно безнадеждно говорене в колегията, дори в световен мащаб, че затихват функциите на библиотеките, че те вече нямат бъдеще. При този ръст от читателски посещения обаче можем да бъдем спокойни и още по-амбицирани в поемането на следващи предизвикателства. За миналата година също имаме ръст на читателите, а от януари до днес те са се увеличили с още 2000 повече спрямо същия период от миналата година. Всичко това само по себе си води до изводите, че хората се връщат към четенето, а младежите все по-често влизат в библиотеката. 

Другото предимство на пандемията бе, че оставането вкъщи даде възможност да четем повече. Най-важното е, че ние четем, няма значение откъде - дали от електронен източник, хартия, списание, вестник, в транспорта, на пейка пред библиотеката. Четенето стана възможност за спасение от тревожността и за излизане от сивото ежедневие. Този позитив няма как да бъде пренебрегнат. Веднъж създаден, навикът може само да се надгражда и така се превръща в потребност. 

- Къде е мястото на книгата в съвременния живот? Преди години кандидат-студенти по журналистика писаха върху темата "Ще измести ли мишката книжката"? Какво е вашето мнение?

- Има място и за книжката, и за мишката. Няма проблем един съвременен човек да ползва  модерните технологии и в същото време да полегне спокойно в домашна обстановка, с аромата на хартия да почете любимо четиво. Усещанията са диаметрално различни. Аз самата съм по-често пред комютъра. 

Често питам и провокирам моите студенти по този въпрос и ми доставя удоволствие да разбера, че млади хора предпочитат хартиения носител. А негово величество компютърът и темпът на развитие на технологиите няма как да бъдат игнорирани. Вероятно бъдещето ще ни предложи нови предизвикателства, които ще се добавят към книжката и мишката.   

- Променя ли се ролята на библиотеката и каузата на работещите в нея? 

- На 11 май - професионалния празник на библиотекаря, от 16 години се поздравяваме с удовлетворение и самочувствие за свършеното от нас. Уважението ми към хората, които са се посветили на тази професия, е огромно. И както всяка професия и тя има предимства. С нея всеки ден научаваш по нещо ново. Огромно е удоволствието да се докоснеш до оригинален ръкопис, до старопечатно издание, до някое от уникалните библиофилски издания, а в същото време да можеш да вземеш в ръцете си директно от издателя съвсем ново издание, току-що отпечатано. 

За нас сериозен проблем в последните години  е поколенческата криза. Средната възраст на библиотечните специалисти е около и над 50 години. Това създава доста притеснения за приемствеността в професията. Да, има млади хора които след завършване на образованието си, желаят да работят в библиотека, трудят се усърдно и постигат много добри резултати. Но за жалост работят година или две и започват да търсят предложения за работа с по-високо заплащане. Това е проблем, към който трябва отговорно да се подходи, тъй като библиотечните специалисти са висококвалифицирани и трябва да бъдат достойно възнаградени за качествата си и приносите си за развитие на обществото ни.

- От какво има нужда Националната библиотека днес и как посрещате един от най-българските празници? 

- Проблемите на библиотеката са предимно свързани с материалната база. Ние се затрудняваме с недостига на пространството, както за книгите, така и хората. От една страна дългогодишен проблем са препълнените книгохранилища. Имаме три изнесени хранилища, но за тях също са нужни инвестиции за поддържането им в добро състояние. От близо три години активно се заговори за необходимостта от още една сграда. Настоящата няма как да я пренебрегнем, тя е прекрасен паметник на културата в центъра на града, но е необходимо да се подходи отговорно и далновидно за намиране на възможности за осигуряване на оптимални условия за съхраняване на книжовното богатство на нацията. 

От друга страна културният ни календар е изключително наситен и често се налага да отлагаме събития поради липса на възможност за обезпечаването им с място за провеждането им. Организираме много изложби, представяме на нови книги, много са предложенията и инициативите, свързани с нашите международни партньори.  Библиотеката е жива, когато в нея влизат хора. Тя е място, не само за учене и информация, а и пространство за срещи, за творчество и вдъхновение. А удовлетворението от едно посещение на място, което те е заредило с позитивни емоции се трансформира в  позитивна енергия. В този ред на мисли мога да продължа, че библиотеката е преживяване, тя е пулс, който ти дава идеи и възможности да създаваш. 

- Посрещате 24 май с изложба на 26-те преписа на "История славянобългарска", които пазите в хранилището на библиотеката. Ако кажем, че това е най-ценната книга преди три века, коя е най-ценната днес? 

- Това е изключително труден въпрос, особено за човек като мен, прекарал живота си сред книгите. При тази печатна продукция едва ли някой би се ангажирал с конкретен отговор. Бих могла да коментирам любими автори и заглавия. Да, Паисиевата история е действително фундамент. Неслучайно говорим колко е важно това, че тя е преписвана. Преписването е било патриотична дейност, преживяване, форма и начин за разпространение. В голяма степен и сакрален акт. Преписвайки историята, всеки е давал  своя принос за съхраняване на българското и на българщината. Дори и в наши дни често се случва по различни поводи да се инициира преписване на паисиевата история от ученици, студенти или патриотечни организации. 

Но ако трябва да конкретизирам отговора на въпроса ви за ценно издание в наши дни, бих искала да разкажа накратко за "Празничен миней" на Божидар Вукович, издаден през 1538 г. Това фототипно издание е резултат от съвместния труд на експерти от Националната библиотека и Матица Черногорска от Черна гора. Ръкописът се  съхранява в Националната библиотека на България, като след като го дигитализирахме го предоставихме на колегите от Черна гора, които оформиха и отпечатаха уникалното издание. То е изключително ценно, с тираж от 200 номерирани бройки. В средата на юли планираме да направим официалното му представяне в България в присъствието на гости от Черна гора. 

И още едно ново и прекрасно фототипно издание, което подготвихме по повод 120 години от рождението на Ангел Каралийчев. "Мечо" е една позабравена книжка, която върнахме към живот при това с оригиналните илюстрации на Илия Бешков.