05 Август 2020сряда08:11 ч.

"Пейзаж от Разград 1935", художник Коста Петров

Публицистика

Довечера - в "Академията"

/ брой: 215

автор:Дума

visibility 678

  Преди 130 години разградчани узнават колко са българите по света


След Освобождението, около 1890-1900 г., лудогорският град е с повече от 30 кръчми. Най-известната е "Академията". Тя е във възрожденския квартал "Вароша". Разговорите с Богомил Мечкаров, Иван Георгиев, Крум Денев и големия турист ЮТС-ец Ангел Попов-Гришата ми съдействат да изясня, а печатарят бай Христо Йонков (светла им памет!) настоява: "Ангеле, само ти можеш да опишеш историята на Разградската академия!" 

Защо "Академия"? 

В кръчмата отсядат адвокати, търговци и търговски пътници, музиканти и пътуващи артисти, журналисти и художници. Сред тях са и лидери на някоя политическа партия, и, разбира се, със запазено място. В разговорите си търсят отговори на нашенски и световни проблеми. Преди избори споровете се разгорещяват, стигало се е до бой - "хвърчали са столове". След това обстановката е спокойна, мъжете се сдобряват. Това е дело на съпругите им, които са приятелки и се чудят как за "една глупава партия" мъжете им се карат... 

По цели нощи тук се слушат интересни събеседници. Редакторите на местните вестници научават последните новини из хубавата ни околия. Веднъж не намират отговор на сериозния въпрос: "Колко са българите по света?" Знае се колко са те в Австралия, Америка (САЩ), Гърция, Румъния, Русия, Турция. Различни са отговорите за сънародниците ни в Бесарабия (Молдова). Решено е - да се пише до Румънската академия на науките в Букурещ. Смята се е, че оттам ще е най-верният отговор. 

Така и сторили. Минавало времето. Неочаквано в пощата се получава писмо на адрес: "България, Разград - Академия на науките." Пощенци умуват - кой е получателят? По написаното началникът предполага, че е за посетителите на тази кръчма във Вароша. Занасяйки го, всички се зарадват и някои се провикват:

- Откога го чакаме?

- Давай го тука! 

На всеослушание писмото е прочетено на един дъх. Нали било от чужбина. От Румъния, и не от къде да е, а от Академията на науките. Писано от учени хора и съобщават колко са румънците, българите и руснаците в Бесарабия. Така разградчани уточняват и като че ли първи научават колко са българите по света. Същата вечер новината обикаля Вароша, а на другия ден и града. Много дни - дълго разградчани коментират събитието. Някои не вярват на вниманието и голямото доверие към нас на академиците от северната ни съседка. Звучи като легенда, но и неверниците се убеждават в истината. 

Фактът си е факт. Изпращачът на дългоочакваното писмо, адресът на получателя и академичният отговор дават името на кръчмата. На входа й се появява фирма - "Академията"! И днес сградата е известна така. Тук от край време се събират високообразовани личности и техните гости. Както някогашните адвокати, редактори, търговци, така и днес артисти, художници, музиканти, писатели, журналисти и други дейци на културата от Лудогорието уговарят срещите си с думите:

- Довечера, в Академията!

 

Инфаркт

Гласът в телефонната слушалка прозвуча отсечено:

- Бърза помощ - Разград! 

Дежурният фелдшер Славчев бе акуратен - запита за името на болната и адреса. 

След минути линейката бе пред дома. Д-р Бакърджиев продължително прослушва сърдечната област. Симптомите сочат - случаят е спешен и непредвещаващ нищо добро. След електрокардиограмата и другите изследвания лекарят каза на съпруга на пациентката:  

- Ще трябва да остане в болницата!

И запита: 

- Пушеше ли? 

- Как да Ви кажа, докторе... - погледът му бе привлечен от импулсите, които прескачаха по екрана на монитора, описвайки бързи графики, остри като стрели, забиващи се в съзнанието и насочват мисълта към най-страшното... Докато се чуди, да каже ли, както си е, болната промълви:

- Ма-а-лко.

Мъжът й бързо изрече:

- Пуши. Много! - той бе загрижен, да не остава съмнение за болестта и да започне лечението. 

Лекарският консулт завърши. Диагнозата бе точна - инфаркт! 

Браво! Войник на България!

  В голямото фоайе на Окръжната болница пред отделенията "Родилно" и "Вътрешно" идват хора за свиждане с близките си. До прозореца, на кожения диван бе около 55-годишен, едър, бабаджанест, широкоплещест, червенобузест, с ниско остригана посребряла коса мъж. До него съпругата му - свита, слабичка и с тъмна забрадка на главата.

Когато се появих, жената говореше тихо и ръката й бе пред устата. Те ме гледаха, колкото повече навлизах в средата на площадката, погледът на бабаджанеца ставаше все по-строг и строг. Отправих се пред вратата с надпис: "Родилно отделение". Веждите му се сгъстиха над очите. Когато посегнах към звънеца, мъжагата се провикна с укор към мен: 

- Там не се влиза! Има жени. 

- Може да е женен и булката му да е родилка, не се карай на човека - прошепна жената. 

- А-а-а. Я бе, мунче, жената ти да не е тука? 

- Тука е - отвърнах, докато натисках бутона на звънеца. Възрастният мъж отпусна вежди, вече лицето му бе благо и с любопитство ме питаше: Жена ти да не е родилка? Да нямаш мунче? 

- Момче е! - полусвито отвърнах аз. 

- Мунче ли е? - рече той, като чу очаквания отговор, махна ръката си от свития в коляното десен крак. Спусна го на блестящата от чистота мозайка, гледайки ме бързо заобува чехлите и накуцвайки към мен пита: 

- Начи мунче ва? - весело се провикна мъжът. 

- Да, момче имам! - припряно и силно изрекох. 

- Браво бе, мунче! Ти си мъж! - Усмихнат той ми подава ръката си за поздрав. Здравата ме раздруса, с другата силно ме затупа-тупа по рамото, сякаш ме забиваше в земята, и радостен повтаряше: Браво бе! Само така - още един войник на България! 

Всички замълчаха, гледаха ни учудени и радостни. Аз, смутено-зачервен, гордо устоявах прав на силната и тежка ръка на този капанец от близкото село Дряновец. Дланта му не бе длан, а мечешка лапа. 

Така е, родил ми си е син. Баща съм на войник!

Ангел Павлов е роден на 9 ноември 1939 г. в с. Вардим, Свищовско. Завършва ВФСИ (Стопанската академия) "Д. Ценов" в Свищов. Икономист, журналист, системен администратор, библиограф. Бил е кореспондент на сп. "Българско фото", в. "Ехо", в. "Земеделско знаме", в. "Икономически живот". 

Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 148

Властта се сети за агросектора

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 148

Производството на ток намаля с над 8 на сто

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 148

Туроператорите остават в протестна готовност

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 148

Мощни експлозии окървавиха Бейрут

автор:Дума

visibility 163

Източните германки с по-високи пенсии

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 148

Тръмп посочи най-голямата грешка на САЩ

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 148

Беларус събира запасняци до границата с Русия

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 148

По следите на изчезващите поликлиники

автор:Деси Велева

visibility 231

/ брой: 148

САЩ губят превъзходството в спътниковия шпионаж

автор:Юри Михалков

visibility 200

/ брой: 148

Данъчната система увеличава бедността на българите

visibility 178

/ брой: 148

Политиката срещу мъдростта

автор:Боян Бойчев

visibility 127

/ брой: 148

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ