Драгомир Стойнев: Има неясноти за цената на втечнения газ от САЩ

- Какво количество газ ни трябва годишно, господин Стойнев?

- 3 млрд. куб. м газ са ни нужни за година. Ако е с танкери - приблизително 2 танкера на месец, ако от другаде не получаваме природен газ. Такава е годишната ни консумация, но да не забравяме, че имаме истинска диверсификация и тя е свързана с подписаните 1 млрд. куб. м от Азербайджан по времето на Орешарски, когато бях министър на енергетиката. Това беше договорено от президента Първанов. Без неговата намеса нямаше как да подпишем този договор с Азербайджан. 

- За коя цена на газа говорим сега (става въпрос за втечнения газ от САЩ - б.р.) - тази, свързана с транспортирането от толкова далече, или тя е без него. И къде пристига, на кое пристанище, за да е по-евтино с дългосрочност поне 10%?

- Не само вие, и бизнесът си задава този въпрос. Защото за бизнеса е важно да има предвидимост и дългосрочни договори.

Факт е, че България за първи път ще навлезе на пазара на втечнен газ като директен получател. Все още има неяснота относно доста елементи от формирането на крайната цена. Когато природният газ влезе в България, тогава ще е ясно и каква ще бъде крайната цена.

- Премиерът не говори ли за крайната цена?

- Може и да говори за нея, но нека да видим. Когато става въпрос за кораб, има много неизвестности. Може да има забавяне и съответно доставките да се оскъпят. Друго е, когато получаваш природен газ през тръба. 

- Възможно ли е обаче при един дългосрочен договор цената наистина да е с 10% надолу?

- Все още нямаме дългосрочен договор, но е хубаво, че Петков ясно заяви, че той ще бъде подписан с "Булгаргаз", т.е. няма да има посредници. Това, разбира се, означава по-ниска цена.

Но има няколко неизвестни. Не бива да се очаква, че втечненият газ се складира някъде и очаква купувачи. Много държави от години са резервирали конкретни количества. Аз самият през 2013 г. съм бил и в Алжир, и в Катар. В Алжир директно заявиха, че нямат налични свободни капацитети за друга държава, защото те захранват Франция, Португалия и Испания. В Катар искат доста сериозни дългосрочни договори. В момента Германия не успява да се споразумее с Катар. Оттам искат договор за 20 години. В същото време Германия иска, ако има излишни количества, да може да ги предоставя на другите държави членки на ЕС, от катарска страна обаче се отказва. 

И, трето, което е най-интересно, че за 20 години това означава, че ние трябва да замразим т.нар. Зелена сделка. Това е дългосрочна трансформация на икономиката, която цели ние след 20-25 години да можем да се откъснем от използването на природен газ. 

- Означава ли това, че ние не можем да подпишем дългосрочен договор на практика?

- Вижте, дългосрочен договор може да бъде и за 5 години, и за 10 години с американската страна. Няма нищо лошо в това. Не приемам твърденията на опозицията, че се действа извън рамките на ЕС. Ние сме поставени в ситуация, която е следната: има държави като нас, които отказаха да плаща в рубли, и бяха наказани. Очакванията бяха, че ще има и други наказани държави, но това не се случва. Тогава всички държави в ЕС равнопоставени ли сме? Защо бяха прекъснати разговорите с "Газпром"? Държа да отбележа, че няма решение на Министерския съвет за прекъсване на тези разговори. 

- Това ли е по-разумно - да не се скъсва изцяло и категорично с "Газпром"? Да се остави тази възможност, защото не се знае кога ще приключи войната, но да се намалят чувствително доставките, защото, когато този ненадежден партньор ни ги спре, както в случая, ние да имаме договорени количества и с американците? Т.е. не е ли по-добре да имаме газ от две места?

- Разбира се, даже ще имаме от три места, защото през лятото, когато бъде изградена напълно гръцката връзка и минат изпитанията, ние вече ще можем да внасяме газ и от Азербайджан.

Когато имаш и втечнен газ, и руски газ, тогава вече се създава конкуренция и е хубаво това да го има. Но, когато става дума за втечнен газ, наистина има много въпросителни. Сега разбирам, че той може да влезе през Гърция, което е съвсем нормално. През Турция също могат да дойдат огромни количества, но до този момент турската енергийна компания "Боташ" все още не е дала отговор на споразумението, изпратено от "Булгартрансгаз", да можем по старите тръби, по които изнасяхме газ, преди да бъде построен "Турски поток", да има реверс, т.е. от Турция да може да внасяме към България. Защо Турция се държи по този начин, дали има външно влияние, което се оказва върху нейното решение, не мога да кажа. Можем само да гадаем... 

- Те имат ли интерес да внасят у нас през тяхно пристанище?

- Имат интерес, но понякога геополитическите отношения стоят над търговските, както може би е и в случая с американския втечнен газ. Само гадаем, може утре и да има договор. 

- Въпрос на договореност, т.е. чисто технически няма проблем да се случи?

- Да, напълно е възможно и нормално, но големият въпрос е защо не изграждаме в Черно море терминал за втечнен газ. Турция забранява през Босфора да преминават танкери с втечнен газ и, разбира се, силно ограничава и петролните танкери.

Ако навремето бяхме изградили "Бургас-Александруполис", който така бодряшки спряхме, можехме да внасяме петрол директно от Александруполис до "Лукойл" в Бургас, така че там да може да се преработва и друг петрол, освен руския. 

Общо 25 танкера с газ са ни нужни годишно. На европейско ниво обаче се забавят общите доставки на газ. Виждаме, че европейската политика към този момент зацикля.

"Браво!" на политиката на правителството да се търсят възможности, за да не изпаднем наистина в огромна криза. Когато си се отказал от руския газ, което лично за мен беше грешка. Трябваше да се водят преговори, а не така еднозначно да се бием в гърдите: край и толкоз. Понякога емоцията надделява в "Продължаваме промяната", така че може би трябва да свикваме. 

- Ще настоявате ли за преговори с "Газпром", защото финансовият министър Асен Василев е категоричен, че завинаги трябва да прекъснем връзката? Ще се превърне ли това в конфликтна точка?

- Ако американският газ е по-евтин, тогава няма смисъл да водим преговори. Но самият бизнес, големите работодатели искат да има сигурност и предвидимост. На този етап единствената предвидимост са дългосрочните договори, подписани с руската страна. Ние други дългосрочни договори нямаме.

Затова ние от БСП апелираме за повече диалог - и в коалицията и с опозицията. В триъгълника на властта - президент, парламент и правителство, също трябва да започнат да говорят помежду си извън медиите, защото българският народ е наистина притеснен и трябва да се изготвят конкретни антикризисни политики.

- За антикризисните политики искам да Ви попитам. Но не за тези хора, които не могат да си купят бензин, а за онези, които не могат да си купят хляб. Мерките, които бяха анонсирани - 60-те лева за пенсионерите, 50-те лева данъчна отстъпка за семействата с деца, достатъчни ли са? В този пакет не виждам исканите от вас таван за цените, нулев ДДС, необлагаем минимум. Ще настоявате ли за това?

- Да, ще настояваме. Поначало това бяха първите мерки, които трябваше да обсъдим в коалицията. Не знам защо станаха обществено достояние, идеята беше все още да ги преработваме, но така решиха от ПП и представиха част от мерките. Има неща, които вече са приети: увеличаване прага на задължителната регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лв., облагане на свръхпечалбите от еленергия, нулеви акцизи за моторно гориво, намаляване на ДДС за доставки на централно отопление... Голяма част от предложенията на БСП са приети.

Да, ние искаме да има необлагаем минимум. Искаме също да се намали ДДС на основните храни. Това искане се подкрепя и от ИТН. Какво е важно за необлагаемия минимум? Това ще подпомогне всички работещи. Колегите от коалицията обаче са против, засега не се приема по идеологически причини, защото го възприемат като първа стъпка към отмяната на плоския данък. 

- Вярно ли е, че тези пари, с които можем да си вземем глътка въздух, ако се приемат мерките, са от подписите, които и г-жа Нинова слага върху договорите за оръжие във ВПК?

- Не, това не е държавата, това са частни фирми.

Главно парите ще дойдат от по-високата инфлация и от ДДС, което всички плащаме и което все още е 20% и е еднакво за всички стоки и услуги. Друг източник е готовността на правителството за Плана за възстановяване и устойчивост. Очакват се над 2 млрд. лв. до края на годината - главно оттам ще дойдат средствата, които ще подпомогнат хората.

Да, правителството има план, работи се. Нека не забравяме, че българският бизнес е подпомаган с мярка, която я няма никъде в Европа - тези 300 лева на мегаватчас, които му се дават. При такава мярка е нормално бизнесът също да поеме своя дял като ангажимент и да не увеличава цените.