Драмата на ранените украински войници

Лили ХАЙД*
Politico
 
Последното нещо, което си спомня 20-годишният украински военнослужещ Иван Косюк, преди да се събуди в болница, е как медиците превързват очите му, докато го евакуират от фронтовата линия. Една ракета беше ударила бункера, където той си беше дал кратка почивка.
„Тогава все още виждах“, спомня си той. „Тогава се съвзех и не виждах, бях вързан за легло, имах тръба в гърлото... Мислех си: аз съм затворник. Но тогава: Защо ме лекуват, ако съм затворник?...“
Косюк разбра, че е във военната болница в източноукраинския град Днепър. Трябваше да изчака още един ден, докато персоналът му съобщи, че е загубил окончателно зрението си. „Докторът дори се разплака“, каза той.
В продължение на три месеца другите наранявания на Косюк зараснаха и му бяха поставени очни протези, които съответстваха на оригиналния му кафяв цвят на очите. Но през пролетта на 2023 г. той беше изписан, за да започне живота си отново без помощ или подкрепа.
„Изпратиха ни у дома без нищо“, каза майката на Косюк Анастасия. „Мислехме, че сме сами. Той беше на 19 години и всички светлини бяха изгасени.
Според Министерството на социалната политика на Украйна броят на украинците с увреждания се е увеличил с 300 000 след февруари 2022 г. Повече от 20 000 души са имали ампутации. Министерството на ветераните каза, че в крайна сметка може да има 5 милиона ветерани и членове на семействата, много от които ще се нуждаят от помощ за физически и психологически травми.
Украйна е зле подготвена за справяне с този проблем, което е наследство от съветските дни, когато хората с увреждания бяха държани далеч от погледа.
„От съветско време имаме концепцията, че хората с увреждания не се приемат в обществото“, каза Александър Ишченко, който посети рехабилитационен курс за слепи ветерани заедно с Косюк в Лвов, град в Западна Украйна. Той загуби очите си, след като бе жестоко ранен по време на служба в териториалната отбрана. Сега, освен че се учи как да се ориентира в света без зрение, той се бори със страха, че другите, включително семейството му, са ужасени от гледката на нараняванията му.
„От 2022 г. имаме толкова много хора с увреждания, но те се страхуват да излязат“, каза Ищенко. „Те се срамуват от белия си бастун, те се срамуват като мен да покажат лицето си. Заради войната броят на слепите ветерани, много от които имат допълнителни травми, като загуба на слуха и обонянието и ампутации, ужасяващо се увеличи.
    
* Британска  писателка, коментираща процесите в Източна Европа, Украйна и Русия. От 10 години живее в Киев и пише за The Guardian, The Times, Foreign Policy и Politico